Разликата между двете сестри се подчертаваше още повече от външната им прилика. И двете бяха по един шейсет и четири, с кестенява коса и маслинова кожа. Имаха слаби крака и ръце, дребни гърди, дори същите дупчици без косъмчета по веждите, на които Мей посвещаваше неописуемо много време и пари, за да изскубе и премахне с лазер, сякаш за да поправи несъвършенството, докато Кейт изобщо не се занимаваше. Поглеждаше сестра си и си представяше как би изглеждала тя, ако всяка сутрин прекарваше цял час пред огледалото, за да се гримира и да се грижи за тоалетите си. Стилът на Кейт, ако можеше да се твърди, че има стил, бе постигнат без каквото и да било усилие. Понякога си слагаше гланц за устни и нищо повече. Така и не се научи да си слага очна линия — малкото пъти, когато се опита, клепачите й се затвориха в мига, в който доближи молива, и тя се зачуди дали в предишен живот очите й не са били избодени.
Баща им се ожени повторно, когато Кейт беше първи курс в колежа. Съпругата му, Джийн, беше приятна жена от вестника, също разведена, с две деца. Кейт се радваше за него и се почувства облекчена — можеше да зачеркне самотата му от списъка си с грижи. Струваше й се странно обаче, че баща й и Джийн живееха в къщата, в която тя беше расла. Все едно беше заменил една жена с друга, а всичко останало бе запазил същото. Дори канапето в кабинета беше същото, както и леглото с медни рамки в голямата спалня. Децата на Джийн от първия й брак бяха израснали с баща непрокопсаник, затова приемаха бащата на Кейт като свой, въпреки че бяха на по двайсет години. Трудно й беше да разбере този факт. „Трябва да звъннеш на брат си и да го поздравиш за новата работа“, казваше баща й по телефона и на Кейт й трябваше известно време, докато разбере какви ги приказва. Брат ли? Тя нямаше брат.
Майка й така и не се омъжи повторно. Мона беше омъжена за живота си — за работата и приятелите си. Веднъж каза на Кейт, че след като се измъкнат от кофти бракове, жените най-сетне проявяват здравия разум да се държат далече от тази институция. Затова пък мъжете се опитваха да закърпят положението, защото не умееха да живеят сами.
И все пак Мона искаше дъщерите й да се омъжат. Беше като полудяла, докато подготвяше сватбата на Мей, сякаш бе спечелила награда. Също като сестра й, много от приятелите на Кейт бяха наблюдавали как родителите им гаснат в нещастни бракове или се подлагат на мъчителни разводи, след което самите те бързаха да се омъжат, сякаш така щяха да оправят кашата, забъркана от предното поколение.
Кейт се отнасяше предпазливо към брака още когато беше в гимназията. Популярното схващане беше толкова тъжно и потискащо, толкова в стила на „Всички обичат Реймънд“. След развода баща й започна често да повтаря един лаф на актрисата Рита Ръднър: „Мъжете, които са с пробито ухо, са по-добре подготвени за брака — те са изпитали болка и са купили бижу.“ И всеки път избухваше в смях. На Кейт й прилошаваше.
През есента на втората година в университета на Върмонт тя записа курса „История на брака“, в който научи, че от историческа гледна точка в брака изобщо не става въпрос за любов. Беше преди всичко сделка.
През вековете и в различните култури жените са били плашени и принуждавани да се омъжват по най-ужасни начини — с отвличане, физическо насилие, дори масово изнасилване. В Англия през осемнайсети век омъжената жена по закон нямала права в брака, освен по преценка на съпруга. Ранните американски закони приели същото и не го променили чак до 60-те. Преди това повечето щати имали закони за „главата и господаря“ като на съпрузите се давало право да бият жените си и да контролират семейните решения, да управляват финансите, включително и собствеността на жената.
Цялата тази информация я отврати. Това ли беше бракът?
Когато се върна у дома за Деня на благодарността, даде ясно да се разбере какво мисли по въпроса: някой ден щеше да има семейство, но нямаше никакво намерение да се омъжва.