— Бракът е създаден изкуствено — обясни тя, докато заливаше пуешките гърди със сос. — Измислен е като начин да държи жените в безопасност или да направи живота им по-лек, но всъщност е бил използван като начин за потисничество. Днес в Афганистан дори карат жените да се омъжват за изнасилвачите си.
— Ние не живеем в Афганистан — отвърна майка й и я погледна с неудобство.
— Тук е Америка, а до седемдесетте жените не са могли да си извадят кредитна карта или да вземат кредит от банката без писменото съгласие на съпруга. Дотогава мъжът е можел да насили жена си да прави секс с него. Няма такова нещо като изнасилване в семейството.
— Стига си повтаряла „изнасилване“ на масата — сряза я майка й. — Дядо, би ли подал боровинковия сос?
Всички мислеха, че е просто период, включително и Тод, гаджето й в колежа. Бяха заедно от пет години, преместиха се в Ню Йорк, след като завършиха, и се разделиха през лятото, когато и двамата навършиха двайсет и пет. Когато той й предложи един уикенд в Бърлингтън, Кейт остана шокирана. Беше му казвала стотици пъти, че не иска да се омъжва, а той се съгласяваше с нея, или поне така й се струваше. Дълго време се държеше сякаш беше ударил джакпота, като си е намерил жена, която не се интересува от брак. Няколко месеца преди да й предложи сякаш нещо у него прищрака — започна да повтаря, че било детинско човек да не се жени, какво щели да си помислят хората, как щели да се чувстват бъдещите им деца? Освен това правителството усложнявало нещата, когато двойката не е женена, настоя той. Ако си женен, получаваш разни облаги и намаляване на данъците. Тя побърза да отвърне, че не е точно така.
— Това важи единствено за традиционните, патриархални бракове, в които мъжът изкарва парите, а жената си стои вкъщи. Данъчната ни система наказва двойките, в които и двамата изкарват добри пари.
Той поклати глава.
— Все едно. Не искам да се оженя за теб, за да ми смъкнат данъците, Кейт. Намери начин да съсипеш романтиката.
Тя обясни, че иска да бъде с него, но не и да се омъжи за него. Той пък отвърна, че това били пълни глупости, че всяка жена дълбоко в себе си искала да се омъжи. Разделиха се. След шест месеца Тод беше сгоден за друга.
Приблизително по същото време, майката на Кейт започна да се паникьосва.
— Държа да ти кажа — започна тя, — че много от нас витаят в облаците, докато са в колежа, раждат идеи, които по-късно зарязват завинаги. — Предложи да отидат заедно на терапия и да разберат доколко разводът е травматизирал Кейт.
Тя се опита да обясни на майка си, че разводът няма нищо общо. Бракът бе остаряла работа, обречен на изчезване, освен това се получаваше едва в петдесет процента от случаите. Опитът й да обясни начина си на мислене се провали. Във всяко друго отношение тя беше съвършената дъщеря: постигаше успехи, беше предана. Само че фактът, че не искаше да се омъжи, я превръщаше в черна овца в очите на майка й.
Мъжете, с които излизаше в края на двайсетте си години, ставаха подозрителни. Щом им кажеше, че няма желание да встъпва в брак, те я поглеждаха с недоверие или я мислеха за нещо средно между феминистка и нацист. Когато стана на двайсет и осем, Кейт вече бе убедена, че никога няма да срещне човек, с когото да бъде дълго време. Прие това. Живееше под наем в малка гарсониера в Бруклин Хайтс. Справяше се добре сама, работата я удовлетворяваше, разчиташе на чудесни приятели и може би това й беше достатъчно.
Тогава се запозна с Дан — колкото и да беше иронично, двамата се срещнаха на сватбата на общата им приятелка Табита. Той беше от Уисконсин, уебдизайнер. Преди да се премести в Ню Йорк, бе работил осем години в Швеция. Там бе напълно нормално хората да не се женят. Много негови приятели от Стокхолм си бяха купили къщи, имаха деца, но така и не бяха узаконили връзката си. Вероятно щеше да се ожени, ако се беше запознал с друга жена, но на него му допадаше идеята партньорите да се избират един друг всеки ден, вместо да се чувстват вързани и провалени, ако от връзката им не излезе нищо. Дан се отнасяше подозрително към всяка проява на власт и се съгласи, че няма причина правителството да става част от връзката им. Този път тя не се натъкна на непробиваема стена, както ставаше с другите мъже, напротив, оказа се, че идеите й са напълно приемливи.
Тъкмо затова бяха чудесна двойка, но имаше и стотина други причини. На сватбата, на която се запознаха, жената свещеник в широка бяла роба каза нещо, което Кейт не искаше никога да забравя: „Нека всеки от вас надмине другия с нежността си.“ С Дан се стараеха да постигнат тъкмо това. Ако нещо в отношенията им ги дразнеше, тя се опитваше да разреши проблема или да говори с него тихо, спокойно и с разбиране.