— Така ще виждаме по-добре хубавите крака на Соня — рече той и погледна Фран, която му се стори ядосана. — Стига, миличка, знаеш, че твоите краченца са единствените за мен.
Ивлин бе прочела в сутрешния вестник, че Организацията на американските домакини настоява жените фигуристки да се обличат в старомодни дълги поли, за да се избегне потъпкването на морала на мъжете, които гледат събитието. Жените фигуристки обаче отказаха, освен ако спринтьорите от лятната програма не се съгласят да тичат с букаи на краката, а плувците да плуват с корсет и боне.
Статията завършваше със заключението: „Заради съпрузите на дамите от Организацията на американските домакини, които случайно присъстват на зимните игри, трябва да бъде отбелязано, че в селата в Адирондак все още има магазини за хамути, където се продават и наочници“.
Тя се разсмя и посочи статията на Фран.
— Дали да не инвестираме в един чифт, специално за господин Великолепен.
Преди да се разделят в края на седмицата, докато момчетата товареха багажа в колите, тя чу Натаниъл да пита:
— Как мислиш, тя има ли някакъв потенциал?
— Ами — отвърна Джералд. — Просто се забавляваме.
— Не се ли забавлява предостатъчно досега? Вече си стар. Крайно време е да си намериш жена, която да се грижи за теб. Иска ми се да се установиш.
— Лесно ти е да приказваш, след като имаш момиче като Иви — рече Джералд. — Ти май не разбираш колко невероятна е тя.
Скоро след като се върнаха в Бостън, Натаниъл замина за Пенсилвания, за кратко посещение. Искаше и Ивлин да отиде с него, но тя не пожела да остави учениците си.
— Ще отидем през лятната ми ваканция и ще останем цял месец — предложи тя. — Това ще бъде меденият ни месец.
Той се усмихна.
— Тогава ще бъдем съпрузи.
— Тъкмо майка ти ще ме научи как да приготвям любимите ти ястия.
— Всичко, което готвиш, ми е любимо — рече той и я целуна.
Натаниъл бе отсъствал по-малко от седмица, но също като болна от любов тийнейджърка, Ивлин броеше дните до завръщането му. Реши да си купи нова рокля и да си направи косата във фризьорски салон. Той трябваше да се върне във вторник вечерта и същия ден след училище тя купи пържоли и всички съставки за джинджифилова торта. Докато приготвяше вечерята в малката кухня, Ози Нелсън и оркестърът му изпълняваха „Сънувай малък сън за мен“ на грамофона, а тя мислеше за всичко, което предстоеше — сватбата им, на която щеше да облече сатенената рокля на майка си; къщата, която щяха да си купят в Пенсилвания, и шестте им деца, които щяха да гонят пеперуди по тревата. Тя беше почти на двайсет и пет. Повечето й приятелки вече бяха родили по едно-две бебета. Трябваше да забременее скоро след сватбата. Сърцето й преливаше от радост. Нямаше търпение Натаниъл да влезе, за да го прегърне.
Тъй като той не се прибра до седем, тя започна да нервничи. Не беше закъснявал досега. Преди година баща й се оплаква почти цял час по време на коледната вечеря, че в Ню Йорк са поставили улични светлини на натоварените кръстовища — забавяли движението и било почти невъзможно човек да се придвижи навреме. Тя се замоли Натаниъл да не е спукал гума или колата да не се е развалила.
В осем и трийсет вече крачеше притеснено из кухнята. Когато телефонът звънна малко след единайсет, седеше разтреперана на масата, сякаш знаеше какво следва.
Обаждаше се най-голямата сестра на Натаниъл. Катастрофата станала във Фрамингам, на около час път от дома. Някакъв пияница минал в насрещното движение и се забил челно в колата му. Линейката откарала Натаниъл в болница „Бостън Сити“. Бил в безсъзнание, с вътрешни кръвоизливи. Не знаели дали ще изкара нощта.
След като затвори, Ивлин седна и се разплака. Когато сълзите й пресъхнаха, тя се изправи и избърса мокрите си бузи. Знаеше какво да направи. Годеникът й беше в опасност, но тя щеше да му помогне да оживее. Излезе в ледения нощен въздух и повика такси, напълно забравила за палтото си.
Макар да беше подготвена, когато видя Натаниъл в болничното легло, изпита силен шок — разтърси я като електричество. Очите му бяха затворени, лицето — окървавено, изкривено, долната му част бе бинтована като на мумия. В съседното легло лежеше възрастен мъж с изтъняла кожа и стенеше жално. Опита се да го поздрави, но погледът му се зарея през прозореца, който гледаше към гола тухлена стена.