Когато се върна в кабинета си, вдигна слушалката и помоли секретарката да я свърже. Когато Лок се обади, тя заговори направо:
— Обажда се Франсес Зерети. Би ли ми казал какво става с „Де Беерс“?
— Разбира се, Франсес — заекна той. — Имам добри новини. Май съм забравил да ти кажа.
В „Еър“ напоследък нямаше нищо, което дори бегло да напомня добри новини. Губеха клиенти всеки ден и двамата го знаеха.
— Така ли? — отвърна тя.
— Нали познаваш Дийн Лити?
— Разбира се, Джери. Ще ми кажеш ли какво става?
Дийн Лити беше великолепно младо създание, което работеше в отдела по реклама от три, може би четири години. Всички се суетяха около нея — толкова била умна, толкова жизнена, такава творческа личност.
— Тя е новата Франсес Зерети — изтърси веднъж Лок-старши.
— Нима? Какво стана със старата? — засече го Франсес.
Дийн се беше развела преди година. Работеше в нюйоркския офис. Франсес никога не се беше питала над какво точно работи младата жена.
— Така — продължи Младши. — Ами виж, тя ще ти помага с „Де Беерс“, тъй като ти си изключително заета.
— Не съм по-заета от обикновено — опъна се тя.
— Да, добре, както кажеш.
Франсес неочаквано усети как пламва, сякаш единствено сградата на „Еър“ беше останала без климатици в цяла Филаделфия. Разтегна кабела на телефона докрай и отвори прозореца. Нахлу хладен бриз и листовете, натрупани на бюрото й, се разлетяха.
— Като казваш, че ще ми помага, да не би да имаш предвид, че ще ми вземе поръчките?
Той замълча. Беше нервен.
Франсес седна.
— Да не би да махате мотото?
— Не! Все още много харесваме „Диамантите са завинаги“. Нещата не са толкова драстични, колкото ти се струват. Скоро ти предстои пенсиониране, това е всичко. Моментът е подходящ да започнем да прехвърляме работата.
— До пенсионирането ми остава повече от година — засече го тя.
— Това не е чак толкова много време, Франсес.
— Не знам колко внимателно следиш въпросните поръчки, но традицията на диамантения годежен пръстен набира скорост през последните няколко години. Някъде между шестстотин и седемстотин хиляди карата се продават всяка година на нови двойки. Това прави средно по половин карат на пръстен.
— Да, но значителна част от това зависи от браковете, които започват да намаляват. Много добре знаеш, че времената се променят. Напоследък всички под двайсет и пет се присмиват и отричат онова, в което вярват всички над двайсет и шест. Трябва да намерим начин да продаваме стария продукт на цяло едно ново поколение. Клиентът иска резултати.
Истина бе, че голяма част от водещите списания отказваха да представят диамантите в уводните си статии всяка година, дори през година. Рекламният отдел си беше свършил работата прекалено добре и диамантите вече не бяха новост. Що се отнася до нейната работа. Франсес я поддържаше на ниво, свежа, интересна, поне доколкото можеше.
— Правила съм това стотици пъти — отвърна тя. — Мога да го свърша и насън.
Тя беше единствената, която пишеше реклами за „Де Беерс“ през последните двайсет и четири години. Беше работила и над други поръчки: „Ярдлей“ от Лондон, „Сийлтест“, „Канон“, канцеларски материали „Крейн“. Дори й дадоха бонус за някаква глупост, която написа за компактен телефонен апарат. („Малък! Прелестен! Светещ!“) „Де Беерс“ обаче беше сърцето на цялата й кариера.
— Откога това момиче работи над моята поръчка? — поинтересува се тя. Почувства се като съпруга, която разпитва половинката си откога спи с икономката.
— С Джери Сиано от творческия отдел работят над някои идеи от няколко месеца — отвърна той с неудобство.
— Месеци ли каза?
И двамата мълчаха. Тя предположи, че Младши очаква от нея да вдигне скандал. Господ й беше свидетел, че това никак не я бе притеснявало в миналото. Преди четири години баща му и президентът на „Еър“, Уорнър Шели, бяха заминали за Йоханесбург, за да отпразнуват двайсет и петата годишнина на „Еър“ и „Де Беерс“. Тя се почувства засегната, че не е поканена. Никой не се беше сетил за нея. Не каза нищо, но те се върнаха ухилени до уши, разказаха на всички, че никога не са яли и пили така, похвалиха се със златните си часовници и тогава пред очите й падна червена пелена. Та нали тя бе свършила цялата работа!
Горкият Джери я покани в кабинета си, за да й покаже часовника, и Франсес веднага го нападна: