— Ти беше с червен бански, а мокър кичур се беше лепнал за бузата ти.
— Така ли?
— Беше най-красивото момиче, което съм виждал. Исках да те поканя на вечеря, но Натаниъл те покани пръв. Ще ти призная, че отначало побеснях. Когато обаче те опознах, разбрах, че не си за такъв като мен. Беше над моето ниво, сякаш беше създадена за него.
— Не говори така.
— Истина е, нали?
Ивлин не знаеше какво да каже.
— Тъкмо затова той винаги се тревожеше дали ще си намеря подходящо момиче — продължи Джералд. — Чувстваше се виновен, защото знаеше, че си падам по теб, макар да бяхме наясно, че никога няма да си моя.
— Трябва да вървя — рече тя, когато едно такси спря до тротоара.
Цяла седмица нито се срещаха, нито разговаряха. Джералд й липсваше. Смееше се, когато си припомняше негов виц. Щом прочетеше нещо интересно, й се приискваше да му разкаже веднага.
Когато се върна от църква следващата неделя, той седеше на прага й. Тя усети прилив на радост.
— Какво ще кажеш да се поразходим? — покани я той.
Тя се усмихна.
— Добре.
Тръгнаха по калдъръмените улици, разказваха си как е минала седмицата им. Не споменаха казаното от него и тя откри с известна изненада, че й се иска той отново да повдигне въпроса. Продължиха така още два месеца. Всеки път, когато се замислеше над положението, в което се намираха, тя се чувстваше озадачена. Искаше й се Джералд да я целуне.
Най-сетне, в една гореща юлска вечер, тя го целуна. В целувката имаше искра, която не бе вярвала, че ще се появи, за която не бе и предполагала преди пет години, дори преди пет месеца.
— Сигурна ли си? — попита Джералд.
— Да.
Ожениха се след четири месеца, в задната градина на вилата на родителите му в Бъркшърс. Когато й предложи, Джералд й подари тънка златна верижка с пръстена. Без да каже и дума, той свали пръстена на Натаниъл и го сложи на верижката, след това я закопча на врата й.
Никога не обсъждаха дали Натаниъл би одобрил, защото знаеха отговора. Бяха наясно, че хората приемат положението като скандала на сезона. Един ден, когато влизаше във фоайето на училището, Ивлин чу коментара на една от учителките.
— А младоженецът е най-добрият приятел на първия й съпруг! Според мен не е редно.
Когато Ивлин се показа иззад ъгъла, жената поруменя.
Тя обаче не се вълнуваше какво говорят хората. С Джералд се бяха влюбили, въпреки че обстоятелствата бяха наистина необичайни. Дори Натаниъл да беше невидимият трети в брака им, той присъстваше само в най-добрия смисъл — мисълта за него и краткия му живот ги караше бързо да изглаждат неразбирателствата.
Тя забременя на медения месец, точно както се надяваше. Кръстиха сина си Тиодор Натаниъл и поне отначало им се струваше, че детето носи сърцето и душата на Натаниъл — беше невероятно щастливо бебе, непрекъснато се смееше и се удивяваше и на най-незначителните неща. Когато се роди, Ивлин се наслади на първите мигове с него. Струваше й се толкова близък. По-късно, когато позволиха на Джералд да влезе в стаята, тя си помисли, че последния път, когато бяха заедно в болнична стая, бе най-ужасният момент в живота им, докато сега можеха да се порадват на щастието си.
Все още виждаше Теди като дете, седнал под върбата в задния двор, където четеше комиксите за Супермен, сложил очила за рентгенови лъчи. Беше се постарала да го обгради с грижи и любов, да поощрява интересите и надеждите му. Тъй като той нямаше братя и сестри, двамата с Джералд непрекъснато играеха с него — на криеница или гоненица в хола след вечеря. Много различен подход от този на родителите й.
Теди обаче растеше и Ивлин започна да го губи. Той се оказа с лош характер и често се биеше в училище. В „Харвард“ непрекъснато получаваше порицания заради побоища, пиянство и вандализъм. Накрая го изключиха, задето преписа на изпита по история. Той откликна с гняв, сякаш му го бяха причинили. След това започнаха дълговете от хазарт, които бяха в хиляди, и нови сбивания. Пиеше прекалено много и едва ли това бе единственият му порок. Никога не бе постъпвал на истинска работа, луташе се от една вятърничава идея към друга и в повечето случай Джералд плащаше. Веднъж Теди открадна празен чек от бюрото му и го написа на свое име за десет хиляди долара. По-късно се извини и каза, че щял да ги върне. Така и не ги върна, въпреки това му простиха. Сладкото й малко момченце се превърна в мъж, когото тя не познаваше и не можеше да разбере.