Джералд твърдеше, че няма причина, ала тя бе убедена, че майчината любов е от първостепенно значение за формирането на едно дете. Какво ли бе направила, за да съсипе Теди до такава степен?
Педиатър веднъж й каза, че сигурно го е носила прекалено много като бебе. Щом той се роди, на нея й се искаше да го притиска завинаги до себе си. Когато Теди стана в шести клас, семейството на Джералд настоя да го запишат в частно училище, но Ивлин отказа да го пусне. Може би защото вече бе изгубила твърде много или защото той беше първото й и единствено дете.
Понякога се питаше дали Теди я мрази, задето започна да преподава отново, когато той беше на дванайсет. Дали не й се сърдеше, задето бе дала от обичта си на други деца? Имаше ученици, които си бяха проправили път до сърцето й. Момче, чийто баща беше пияница и чиято майка бе починала, се грижеше съвсем само за трите си малки братчета. Казваше се Адам и едно лято Ивлин се грижи за тях, докато баба им пристигне от Мемфис. Имаше и едно момиче, Сабрина, която не можеше да чете много добре. Ивлин работеше с нея по три пъти в седмицата. Преподаваше й в къщата, защото Сабрина много се страхуваше другите деца в училище да не открият тайната й. Когато някое дете беше изложено на риск, Ивлин го държеше под око дълго след като вече не му преподаваше, понякога дори след като завършеше. Пишеше писма. Канеше ги на вечеря. Дали Теди разбираше, че го обича повече от всички останали.
Независимо от причината, нещата започнаха да се объркват, а сега той мислеше за развод, след като съпругата му бе най-доброто, което му се беше случвало. Ивлин обичаше сина си, но имаше нещо, което не бе казала дори на Джералд — макар да бе благодарна, че се получи, тя често се бе питала кое е накарало Джули да се влюби в него. Теди не беше мил и внимателен мъж, не беше дори кавалер, нито пък чаровник. Тя се тревожеше, че някоя сребролюбка ще се ожени за него единствено заради наследството му. Джули обаче бе видяла нещо в него.
Може би онова, което Джули бе видяла, не беше истинско и никога не е било; може би всяко качество, което си въобразяваше, че Теди притежава, бе просто отражение на силното й желание.
Когато в един и петнайсет на вратата се позвъни, Ивлин тръгна бавно към антрето, стиснала юмруци, сякаш й предстоеше да се качи на гилотината.
Нямаше никакво желание да чува обясненията му. Изобщо не трябваше да му позволява да идва.
Тъкмо протягаше ръка, когато дръжката хлътна и Теди отвори от външната страна. Изглеждаше същият, както последния път, когато го видя — преди пет месеца. На лицето му нямаше и следа от срам. Държеше букет завяхващи карамфили, увити в капеща хартия.
— Мамо — рече той и я целуна по бузата. — Запознай се с гаджето ми, Никол Стандиш.
Ивлин застина на място.
Беше довел другата жена.
1987 г.
Докато Морис чакаше вътре за бургера, Джеймс мина в задната част на линейката и отвори вратите. Още усещаше вонята на бездомника. Миризмите бяха най-противната част от работата, а през лятото бяха наистина нетърпими.
Отметна чаршафа от носилката с върховете на пръстите си, както когато някое от децата му се беше напишкало в леглото. На два пъти през последната година бе хващал въшки от един и същи нещастник на Сентрал Скуеър. Отвори бутилка спирт и изля една четвърт върху дебела хавлиена кърпа. Докато търкаше седалката, се замисли за съпругата си, как се шегуваше, когато той миеше чиниите.
— Търкай, Макийн, не се помайвай.
Бяха гаджета три години в гимназията. След това Шийла реши, че той трябва да учи в колеж, ако не за друго, то поне за да отложи военната си служба, но в мига, в който получи дипломата си, единственото желание на Джеймс беше да изстреля бандата си във висините. Наричаха се „Алтириър Моутив“. Джеймс свиреше на бас китара и пишеше всичките песни. В продължение на осемнайсет месеца те се опитваха да вмъкнат репетициите в свободното си време. Джеймс работеше на деликатесния щанд в „Стоп енд Шоп“ четири дни в седмицата след училище и в събота, което означаваше, че единственото му свободно време бяха петъчните вечери и неделите. Това бе и причината да се разправят постоянно с вокала Чип Макинтайър. Чип не разбираше какво е да имаш самотна майка, която има нужда от помощ, за да си купи храна. Неговият баща беше лекар, който притежаваше огромна къща на Хоспитал Хил, и живееше в Куинси единствено защото бе расъл тук и му беше мъчно за тази дупка. За Джеймс Чип беше пълен кретен, който влезе в бандата, след като барабанистът Франк Роджър събра другите трима. Свиреха кавъри, когато Джеймс се присъедини към тях, а сега изпълняваха свои парчета. Така музиката им изглеждаше истинска. Важна.