Джеймс знаеше, че колежът не е за него. Дори да можеше някак да си го позволи, той открай време мразеше училището. Колко часа само бе изгубил, докато зяпаше как бавно се движат стрелките на часовника, сякаш се противопоставяха на законите на пространството и времето. На колко от часовете по алгебра и химия бе писал песни в тетрадката си и се преструваше, че внимава. Веднъж го хванаха и госпожа Пиърс (по американска история) повика майка му, за да се оплаче. Тя му се стори разочарована и уморена, когато се върна от работа същата вечер.
— Джими, защо си губиш времето, когато трябва да учиш?
Прииска му се да й каже, че дълбоко в себе си знае, че музиката ще го спаси. Само в това го биваше. Искаше му се да обясни, че не може да си представи, че ще остарее и ще стане някой дебелак зад бюро. Но каза само:
— Извинявай, мамо, ще престана.
Някаква искра у майка му угасна, когато изпратиха Боби във Виетнам. Джеймс знаеше, че той е всичко, което й остава, поне за момента. Мислеше, че тя ще живне, когато бандата поеме по пътя към успеха. След като й купеше голяма къща и нова кола и я заведеше на екскурзия в Ирландия, нещата щяха да се променят.
Училището приключи и те можеха да репетират по-често, въпреки че сега Джеймс беше на пълен работен ден в магазина. Направиха демо с парите, които заеха от бащата на Чип, и го раздадоха навсякъде, където се сетиха. Започнаха да получават поръчки. Свиреха в популярни клубове в града. Във „Финикс“ ги описаха като „изгряващи звезди на местната рок сцена.“ Пиеха, понякога се друсаха, но това бе част от успеха.
Шийла се записа в школа за медицински сестри. След дипломирането останаха заедно още два месеца, но накрая тя го заряза, като заяви, че не се отнасял сериозно към бъдещето си. Не го разбираше. Мислеше, че онова, с което се занимава, е глупост, измишльотина. Той реши, че това са страховете на баща й, не нейните, но така и не успя да промени мнението й. Не му беше никак приятно да са разделени. Знаеше, че трябва да си я върне, дори за целта да се пребори за договор за плоча или да напише песен, която да стане номер едно в класацията на „Билборд“.
Не излизаше с други. Изчука някакво момиче в тоалетната на „Диди“, единствената, с която прави секс след Шийла. По-късно същата вечер, след пет шота уиски и един господ знае колко бири, той се разрева в „Кътласа“ на таткото на Дейв Конъли и удари с юмрук прозореца, след което му направиха четиринайсет шева на ръката и му забраниха да припарва до къщата на семейство Конъли. Забраната остана в сила чак до раждането на първото му дете.
Шийла започна да излиза с някакъв тип от курса — мъж медицинска сестра, ни повече, ни по-малко. Семейство Конъли се опитаха да разведрят Джеймс, като го наричаха Местрата. Болеше го, но не бе толкова зле, колкото при следващия, студент по право в колежа на Бостън.
Деби, сестрата на Шийла, му каза за въпросния тип, когато един следобед се отби в магазина.
— Как върви, Джими? Половинка шунка и четвърт от пушеното. Още ли живееш с майка си? Разбра ли, че Шийла излиза с адвокат?
През август, след завършването, по време на участие някой си Марти Клайн проведе разговор с „Алтириър Моутив“. Беше мениджър на „Сноумен“ и „Негатив Атеншън“, местни банди, които бяха подписали звукозаписни договори и тръгнаха на национални турнета. Каза, че искал да работи с тях, да качи демото им в ефир.
Джеймс напусна работа и най-сетне събра смелост да отиде до апартамента на Шийла и да я помоли да се върне при него, защото в противен случай ще умре. Беше на прага на големия успех. Обаче нямаше да може да го постигне, ако тя не повярва в него. Никога не се бе чувствал толкова възторжен, както когато застана пред нея и заговори. А когато Шийла го прегърна и каза, че е готова да рискува и все още го обича…
Заряза адвокатчето и след месец заживяха заедно. Факт, който успяха да скрият от родителите си.
Демото така и не видя бял свят. Пуснаха го само по две студентски радиостанции. Китаристът влезе в затвора, защото преби човек в бар, а Франк Роджърс го взеха в армията. Тъй като много се страхуваха, че идва и неговият ред, родителите на Чип Макинтайър го накараха да се запише да учи. И така, Джеймс остана сам. Цялата работа изведнъж се разкапа.
Той увеси нос почти за цяла година, пушеше джойнт след джойнт в апартамента им, чистеше и подреждаше, приготвяше обяда на Шийла, да не би да й дойде до гуша и да го изхвърли.