Един ден тя му каза, че гаджето на нейна приятелка работи в противопожарната служба на Лин и в момента набират хора. Спомена, че тези длъжности се търсели, плащали добре, а осигуровките били супер. Трябвало единствено да се издържи тест, като посочи верните отговори.
Лин беше гадно място, на цели четирийсет и пет минути с кола.
— Наистина ли искаш да работя на онова място? — попита Джеймс. — Знаеш какво казват. „Лин, Лин, град на автоджамбазин исполин; никога не излизаш такъв, какъвто си влязъл.“ Извинявай, ама не ме интересува.
Шийла заяви, че ако не отиде в пожарната и не кандидатства за работата, се разделят.
И така. Джеймс стана огнеборец.
Момчетата, с които работеше, бяха бивши атлети от гимназията и приличаха на трикрилни гардероби. Той изглеждаше хърбав в сравнение с тях. Вейка. Започна да вдига тежести в пожарната между повикванията. Качи пет килограма.
Някои от момчетата бяха служили във Виетнам и познаваха хора, които бяха загинали. У дома почти не говореха за войната, въпреки че брат му беше участвал, както и много от старите им приятели от гимназията. Джеймс изпитваше ужас, че може да получи повиквателна. Единственият начин да се справи с проблема бе да се преструва, че тя не съществува. Имаше един жилищен комплекс на Стороу Драйв в Бостън, където рекламираха с билборд: „Ако живеехте тук, сега щяхте да си бъдете у дома“. През август 1972-ра някой го беше променил на: „Ако живеехте във Виетнам, сега щяхте да сте мъртъв“. Джеймс заобикаляше почти петнайсет километра, само и само да не минава покрай билборда.
През октомври обаче Фред, братовчед на Шийла, беше убит от бомба в Куанг Нгаи. Същата вечер Джеймс я завари свита на канапето, разплакана, а на масичката стоеше празна бутилка вино.
— Можеше да си ти — рече тя. — И все още може да си ти.
— Не може — отвърна той. — Тъпата война почти свърши. Правителството няма да набира повече хора.
— Никсън каза същото и преди четири години, а виж какво става.
— Това с Фред е ужасно, но няма смисъл да си повтаряш „ами ако“. Не можем да направим абсолютно нищо.
— Хайде да се оженим — предложи тя.
— Вземат в армията и женени.
Преди седем години, без каквото и да било предупреждение, Линдън Джонсън промени политиката, която спасяваше женените мъже от армията. Той посочи, че единствено мъже, които се оженят до полунощ на същата дата, или мъже с деца ще бъдат изключени. Всички женени мъже без деца щяха да бъдат третирани като неженени. Джонсън съобщи това в пет часа източно време, прекалено късно за тази част на страната. Единственото място на Западното крайбрежие, на което можеше да се ожениш без период на изчакване и без кръвен тест, беше Лас Вегас. Хиляди мъже и момичетата им се отправиха натам същата вечер. Джеймс имаше по-голям братовчед в Калифорния, който бе отишъл с автомобил и се бе оженил за момиче, с което се познаваше от шест седмици. Бракът им беше анулиран, но тя вероятно му спаси живота.
— Родителите ми излъгали за възрастта си, за да се оженят, преди татко да го пратят да се бие във Втората световна война — обясни Шийла. — Сега разбирам защо.
Той поклати глава.
— Ти искаш ли да се омъжиш?
— Защо не? Рано или късно ще го направим, нали? Каква е разликата, ако е сега, вместо след две или три години?
Не бе и помислял по този въпрос. Но пък сърцето му заблъска от щастие. Тя искаше да се омъжи за него.
— Пияна си — отсече той.
— Знам, Джеймс. Това обаче не означава, че не говоря сериозно. — Тя го привлече върху себе си. — Какво ще кажеш?
Той я целуна и се запита дали да приеме сериозно въпроса й. Надяваше се да говори сериозно. На сутринта тя отново подхвана темата.
— Искам да се оженим. Ако нещо ти се случи, искам да знам, че съм ти била съпруга. Моля те, помисли си.
Джеймс се потеше обилно, когато три седмици по-късно отиде да говори с баща й. Седна на масата в кухнята на Том и Линда. Лампата от витражно стъкло над тях му заприлича на лампа за разпит. Преди да отиде, беше изпил три бири, но отпуснатите в скута му ръце продължаваха да треперят.
— Сигурни ли сте, че сте готови? — попита Том. — Говоря от гледна точка на зрелост, не финансово.
— Да, господине — рече Джеймс, макар да съзнаваше, че звучи като хлапе. Беше едва на двайсет.