Този път не бе облечен. Беше бос и гол до кръста, само по размъкнати шорти и превръзка на ръката. Раменете му бяха широки, а кожата му — очевидно цялата — загоряла до тъмнозлатисто. Шортите висяха свободно над тесните му бедра и разкриваха стегнат мускулест корем. На здравата му ръка се забелязваха прекрасни възлести мускули.
Тя усети как инстинктивното женско одобрение замърка в нея, миг преди да види белезите по дясната му страна.
— Боже мой. — Искаше й се да докосне, да успокои, и едва се спря. — Сигурно много боли.
— Не е толкова зле. Какво правите?
— Приготвям закуска. Станах преди два часа, така че съм готова за закуска.
— Защо?
— Защото съм гладна.
— Не. — Дел се обърна да намери чаша. Ако не поемеше на момента кофеин, щеше да се разпадне. — Защо станахте преди два часа?
— Навик.
Камила знаеше какво си представят повечето хора за принцесите и че реалността се различаваше драматично от тези представи. В официалния й график рядко й се случваше да спи до след шест сутринта. Не че Дилейни Кейн знаеше, че тя има официален график.
— Лош навик — изръмжа той и се повлече към кафеварката.
Тя взе своята чаша и отиде с него.
— По-рано сутринта излязох на разходка. Страхотен ден, а местността е много красива. Гората е прелест, просто прелест. Има и едно езеро. Видях елени, които пиеха вода, а дивите цветя са цъфнали. Това ми даде отговор на въпроса защо човек би живял тук. Сега се чудя как понасяте да си тръгнете.
— Когато и да се върна, все ще си е тук. — Изпи първата чаша кафе както умиращ от жажда в пустинята би пил вода. После затвори очи и пое въздух. — Благодаря ти, Господи.
— Още няма ток. Имаме три яйца, които ще изпържа с кашкавал и гъби.
— Каквото ще да е. Аз трябва да се измия. — Дел взе пътния си несесер, после спря и просто я зяпна.
— Какво има?
Той тръсна глава:
— Бива си те, сестричке. Наистина си те бива — измърмори под носа си и излезе.
Не звучеше като комплимент, помисли Камила. Въпреки това сърцето й изпърха и продължи да пърха, когато тя отиде в кухнята да бърка яйцата.
Дел ядеше с целенасоченост, която я караше да се чуди защо толкова се бе тревожила как да ги подправи.
Истината бе, че той бе на седмото небе от това, че ядеше нещо, което не си бе забъркал сам. Нещо, което наистина имаше вкус на храна. Бе толкова щастлив, та дори не забеляза, че листата в хола бяха подредени в спретнати купчинки. Камила спечели допълнителни точки с това, че не го заговори. Дел мразеше някой да му опява, преди да бе започнал деня си.
Ако външният й вид не го разсейваше толкова, би могъл да й предложи временна работа да чисти къщата и от време на време да готви. Ала когато една жена изглежда така и успява да се вмъкне в сънищата ти само часове след като си я видял за пръв път, тя създава само неприятности.
Колкото по-скоро си заминеше, толкова по-добре.
Сякаш разчела мислите му, Камила стана и започна да разчиства масата.
— Знам, че ви създавам неудобства и съм ви много благодарна за помощта и гостоприемството, но се боя, че трябва да ви помоля за още една услуга. Бихте ли ме закарали до най-близкия телефон, град или сервиз? Което ви е най-лесно.
Той вдигна поглед. Камила, каквато и да бе останалата част от името й, бе не само хубава, а и от класа. Не му харесваше, че непринудената й любезност го караше да се чувства гадно, задето му се искаше да я изрита.
— Разбира се. Няма проблеми. — Докато говореше, чу звука от кола, подскачаща по неговата алея. Стана и отиде да види кой, по дяволите, искаше да го безпокои.
Камила се приближи до прозореца. В момента, в който видя колата с надпис „Шериф“, бързо се отдръпна. Полицаите, помисли тя, бяха обучени да наблюдават и да забелязват. Предпочиташе да избегне прекия контакт.
Дел видя с крайчеца на окото си движението й, намръщи се и излезе навън.
— Хей, здрасти, Дел. — Шериф Лари Райзнър бе мъж ма средна възраст, атлетичен и любезен. Дел го познаваше от момче.
— Здравей, шерифе.
— Просто проверявам. Снощи имаше страшна буря. В но голямата част на областта токът и телефоните не работят.
— Тук също. Да се чува кога ще ги пуснат?
— Ами… — Райзнър се усмихна и се почеса по бузата. — Нали знаеш.
— Да. Знам.
— На няколко километра оттук видях една кола в канавката. Кола под наем. Май някой е имал неприятности в бурята.
— Да. — Дел се облегна на рамката на вратата. — Минах оттам точно след като беше станало. Не можах да се обадя да изтеглят колата. Шофьорът остана снощи тук. Тъкмо се гласях да отида до Карл да видя какво може да направи.