Тя се извърна, според него от смущение. Би бил много изненадан и объркан, ако можеше да види, че се бе усмихнала широко и едва се сдържаше да не избухне в смях.
О, как биха раздухали това вестниците! Камила Кординска плаща за покрива над главата си, като търка подове, топли консервирана супа и печата бележки за кокали и бъзови семена. Направо виждаше заглавието: „Как принцесата прекара лятната си ваканция.“ Стисна очи и прехапа устни, за да не се разсмее.
Можеше да откаже, разбира се. Да му даде стоте долара, да изпроси да я закара до града, откъдето да се свърже с родителите си и да поиска малък заем или да заложи часовника.
Ала, Господи, толкова бе сладко! И толкова необичайно. Нали точно това бе целта?
Никаква телевизия, никакви вестници с нейния образ. Интересна работа в красива част на страната, в която никога не бе живяла. Научаваше неща, които бяха много по-завладяващи от всичко, което бе учила в училище. И знаеше, че зависи единствено от собствените си умения. Не поради това, което беше, не заради някакви задължения и услуги, а най-важното, защото тя така искаше.
Не, просто не можеше да се откаже от такава възможност, която й бе паднала от небето.
— Много съм ви благодарна. — Гласът й леко трепна от едва сдържан смях, който той погрешно изтълкува като едва сдържани сълзи. Нищо не би го изплашило повече.
— Това е честна сделка. Да не вземете да се разкиснете сега…
— Съвсем честна сделка. — Камила се обърна и се опита да говори непринудено и бодро. Очите й светеха. — Приемам. — Подаде му ръка.
Дел не я пое, защото бе добавил към сделката и лични клаузи. Нямаше под никакъв предлог и под никаква форма да я докосва.
— Ще отида да пусна генератора, в случай че токът не дойде. Вие поразчистете. Само не ми пипайте нещата.
Тя изчака, докато чу как външната врата се затръшна зад гърба му. После седна и даде воля на смеха си.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Един час по-късно, напълно ужасена от състоянието на къщата, след като бе имала възможността да я огледа внимателно, Камила влезе в бараката, въоръжена с дълъг списък.
— Трябва да се купят някои неща.
— Подайте ми проклетия гаечен ключ.
Тя намери инструмента и си помисли, че бе прекалено възпитана, задето просто не го удари по главата с него.
— Къщата ви е в отвратително състояние. Ще ми трябват почистващи препарати, за предпочитане индустриални. И ако искате да имате прилично ядене, ще трябва да се купят някои хранителни продукти. Налага се да отидете до града.
Той успя да включи с удар генератора и в отговор се чу единствено хриптящ звук.
— Нямам време да ходя до града.
— Ако искате храна и чисти чаршафи, ще трябва да намерите време. — Дел заблъска с гаечния ключ по генератора, после три пъти го изрита злобно. Камила бе свикнала как реагират мъжете на дразнещото поведение на неодушевените предмети, така че не бе изненадана. Просто изчака със списъка в ръка. Когато той спря да ругае, тя наклони глава: — Винаги съм се чудила защо мъжете наричат неуслужливите машини с груби женски имена.
— Защото им подхождат. — Дел се пресегна, перна превключвателя и изръмжа доволно, когато генераторът изпъшка и потегли.
— А сега, след като извършихте този грандиозен подвиг, ще трябва да разчистите, преди да отидете да купите нещата по този списък.
Той я изгледа с присвити очи, грабна гаечния ключ и многозначително го претегли.
Камила не се направи, че не разбира. Просто вирна брадичка.
Дел захвърли настрани ключа, грабна списъка и си избърса мазните пръсти в него.
— Мразя властни жени.
— Не мога да понасям груби мъже. Просто ще трябва да се примирим с това, след като в момента ви пера бельото.
В очите му само за миг проблесна смях.
— Имате много кола. Само не ми колосвайте шортите.
Едновременно тръгнаха към вратата и се блъснаха пред нея. Ръката й машинално се вдигна към гърдите му и там тя с изненада установи, че сърцето му биеше в същия ритъм като нейното.
— Ще трябва да не ми се пречкате в краката — предупреди я той.
— В такъв случай ще трябва да внимавате къде ходите — отвърна Камила.
Видя, с неволно надигнало се вълнение, че погледът му се спусна към устните й и се задържа там. В отговор устните й се разтвориха да поемат дъх.
— Правилно ме разбра, сестричке — измърмори Дел и се измъкна през вратата.
— Ами… — Тя издиша и потърка устните си. Те бяха само малко прекалено горещи. — Ами… Да.
Бе ядосана, изтощена и превъзбудена — така, както не се бе чувствала от много дълго време. Жива, цяла, здрава и, осъзна Камила, заинтригувана. Това бе нещо, върху което си струваше да се помисли.