— Вървете, аз си имам работа. — Той взе друга купчина записки, без да й обръща внимание, и я изчака да излезе в коридора, преди да подвикне след нея: — Внимавайте за змии.
Едва забележимото колебание в походката й му достави голямо удоволствие.
Събуди се посред нощ. Ребрата го боляха, а главата му бе замаяна.
Отново я бе сънувал, по дяволите. Този път бяха в кухнята и работеха върху неговите бележки. Тя седеше пред клавиатурата. Чисто гола.
Фантазията бе толкова хлапашка, че го смути.
Проблемът с жените бе, че те можеха да те подмамят само с това, че дишаха.
Полежа малко, като се молеше болката да стихне и кръвта му да се охлади.
Бе преживял целия ден и вечерта, изпълнявайки решението си, нали? Не я докосна, нито веднъж. Би било лесно да го стори. Да плъзне пръст по прелестната й шия, докато тя печаташе. Да се допре до ръката й, когато му подаваше солта по време на вечеря.
Лесно, толкова лесно, колкото да я грабне с една ръка, да се гмурне и да открие какъв бе вкусът на сочните й устни.
Ала не го стори. Червени точки за него.
И все пак го нервираше, че продължаваше да мисли как би могъл да го стори.
А Камила флиртуваше с него. Достатъчно често му се бе случвало да не обръща внимание, да избягва или да се включва във флирт, за да познае кога флиртуват с него. Особено когато жената не го прави особено тайно.
Бе му се случвало студентки или случайни ентусиастки, мотаещи се край разкопките, да се опитват да го свалят. Най-вече, според него, защото си бяха изградили някаква романтична представа за професията му. За това Дел винеше Индиана Джоунс. Макар че тези филми бяха изцяло развлекателни, не можеше да им се ядосва.
Отхвърляше флирта или го приемаше, в зависимост от момента, жената и настроението си. Но колкото до сериозните връзки, винаги бе успявал да избягва мочурливите усложнения. А на червенокосата красавица пред него усложненията бяха изписани на лицето й, така че за забавления и игри и въпрос не можеше да става.
Трябваше да й намери стая в града. Да плати за нея. Да я изнесе оттук.
После помисли за купчината чисто напечатани страници и раздразнението му спадна. Тя бе идеалният сътрудник. Помощта й означаваше не само че не му се налагаше да се бори сам с материала. Благодарение на въпросите й, на интереса й и на организационните й способности бе на път да довърши най-добрия материал, който някога бе правил.
Помисли за ястието, което бе сложила на масата. Представа нямаше какво бе направила с това просто пиле, ала го бе превърнала в пиршество.
Започваше да променя мнението си, че някъде има скрит богат отегчен съпруг или любовник. Бе прекалено способна, прекалено добра в кухнята, за да бъде нечия разглезена кукличка.
Което бе добре, защото да си фантазира за жената на друг мъж бе почти като да се задява с жената на друг мъж. А това бе едно от малкото му ненарушими правила.
Ако я изкараше оттук, щеше да признае, че не може да държи ръцете си далеч от нея. А ако признаеше това, то къде оставаше той?
Предаде се и стана. В последния момент се сети да навлече нещо и тръгна по коридора към банята. Не забеляза блестящите плочки и старателно окачените чисти кърпи, както не забеляза и течния сапун. Но ароматът го връхлетя, защото бе неин.
И от него всеки мускул в тялото му се напрегна.
Измъкна от шкафчето обезболяващите таблетки, после ги хвърли обратно вътре. От проклетите лекарства оглупяваше. Бе по-добре да изпие един аналгин и едно хубаво малко уиски.
Не си позволи дори да погледне към вратата на спалнята й, да помисли — дори за миг — как тя лежи в леглото зад тази врата. Една минута по-късно разбра, че това щеше да е напразна фантазия, защото Камила не беше в леглото си.
Чу откъм кухнята тихия й глас. Присви очи, спря и се заслуша. Не различаваше думите, ала тонът й бе мек, изпълнен с любов. Стисна зъби.
С кого, по дяволите, говореше? Приближи се и улови края на разговора.
— Je t’aime aussi. Bonne nuit.
Тихото щракване на телефона, когато тя остави слушалката, се чу миг преди Дел да запали лампата.
Камила отскочи назад и притисна ръце към устните си, за да не изпищи.
— Mon Dieu! Vous m’avez fait peur! — Пое треперливо въздух и премина на английски: — Изплашихте ме.
— Какво правите тук в тъмното?
Тя се бе промъкнала долу да провери дали телефонът работи, бе открила, че работи, и се бе обадила да успокои семейството си. Нарочно говореше тихо и не палеше лампите, за да избегне точно това, което се случваше в момента.
— Включили са телефона.
— Добре. Отговорете на въпроса ми.