Остана близо, много близо и вдигна ръка към наболата му брада.
— Трябва да се обръснете, доктор Кейн.
Дел долавяше аромата й, свеж и бодър въпреки късния час. Чувстваше дъха й върху кожата си.
— Глупости.
— Ще ви бъде трудно да се обръснете с една ръка. — Тя прокара пръст по брадичката му, после надолу по врата. — Сутринта мога да го направя вместо вас.
— Не искам да се бръсна и не искам да ме пипате.
— О, приятно ви е да ви пипам. — Бе сигурна, че желанието, което се надигаше в нея, не бе изцяло едностранно. — Просто ви е страх от това. И се дразните, че аз не се страхувам от вас.
Той сграбчи китката й със здравата си ръка и пръстите му заплашително се стегнаха.
— Ако не се страхувате, значи сте глупава. — Демонстративно плъзна поглед надолу и нагоре по тялото й. — Тук сме сами и няма къде да се скриете. Може да имам само една здрава ръка, но ако реша да се възползвам от вас, не можете да ме спрете.
В нея се надигна гняв, ала той не беше примесен със страх. Никой никога не бе слагал ръка върху нея, освен ако тя не го искаше. Нямаше намерение да позволи това да се промени.
— Тук грешите. Аз не се крия, аз се противопоставям. Не съм нито слаба, нито безпомощна.
Дел стисна по-здраво китката й, напълно осъзнал, че пръстите му можеха да оставят белези. Надяваше се да оставят белези и Камила да го запомни. За доброто и на двама им.
— Вие сте жена, а аз съм по-тежък от вас с почти петдесет килограма. Много мъже биха се възползвали от това. Независимо дали сте по вкуса им, или не. Аз съм по-специален и, сестричке, ти не ме привличаш.
— Наистина ли? — Гневът й вече се бе разпалил докрай, състояние, което се мъчеше да избягва. Знаеше, че когато бе ядосана, обзета от гняв, можеше да е невероятно неразумна. Направи всичко възможно да се успокои, да овладее гнева си. — Какъв късмет и за двама ни. — Облегна се назад и измъкна ръката си от хватката му. Видя как в очите му проблесна нещо, облекчение или презрение, не бе сигурна. Но каквото и да бе, то отново разпали гнева й. — Обаче е лъжа.
Бе ядосана, неразумна и, предполагаше, невероятно глупава. Ала вече не владееше гнева си. Вплете ръце в косата му и притисна устни към неговите.
Първата й реакция бе удоволствие, чисто и просто удоволствие, когато чу как той бързо си пое дъх. Продължи с устни и език. И когато вкусът му я изпълни, разля се в нея като неочаквана гореща вълна, дойде втората реакция.
Бавно разтапяне.
Не бе подготвена за това, не и за нуждата да прогони гнева, целия, и да даде воля на страстта си. Ахна от изненада и удоволствие и го прегърна.
Устните му бяха твърди, лицето му ъгловато, а косата му гъста и мека. Тя усещаше бесните удари на сърцето му и пръстите му, този път обхванали шията й. Устните му, езикът му срещнаха нейните. Всичко, за което Камила можеше да мисли, бе, че искаше още.
Реакциите му бяха забавени. Това бе единственото му извинение пред себе си, задето не я отблъсна, преди да го бе прегърнала. И бе просто мъж. Това бе единствената причина ръката му да се вдигне, не за да я бутне настрани, а за да се обвие около шията й, да я задържи, където беше.
Върху него.
Тихите й алчни стонове караха кръвта му да кипи, караха целувката му да достигне до дълбини, от които не бе сигурен, че ще може да изплува.
Искаше му се да я погълне цялата, на една хапка. Искаше го, искаше нея, повече, отколкото искаше следващата си глътка въздух.
Размърда се и се опита да обвие около нея и другата си ръка, да я привлече към себе си. От внезапното непредпазливо движение го прониза болка, ярка и ослепителна, която потуши страстта.
Тя отскочи назад. Почувства как тялото му се напрегна, чу го как мъчително пое въздух, разбра, че му бе причинила болка. На върха на езика й бяха извинения, ала гневният му поглед я спря.
— Стой далеч от мен, по дяволите. — Дел не можеше да си поеме въздух и главата му се въртеше. Изруга, защото знаеше, че причината бе колкото в болката, толкова и в реакцията му към нея.
— Да ви помогна…
— Казах да стоиш далеч от мен! — Изправи се и събори с трясък стола си. Зрението му се замъгли и той едва не залитна. Чувството за слабост още повече го вбеси. — Ако искаш да се отъркаляш с някой, върви го търси другаде. Аз не ставам за това.
Излезе от къщата и двете врати се затръшваха с гръм зад него.
Камила толкова се срамуваше от себе си, че почти цяла нощ не спа. Стряскаше се всеки път, когато си припомняше сцената.
Бе му се нахвърлила. Почти го бе насилила! Нямаше значение, че бе едновременно ядосана, обидена и възбудена. Ами че ако един мъж се държеше така, както се бе държала тя, Камила би била първата, която ще го нарече простак и варварин.