Бе го накарала да я целуне, възползвайки се от ситуацията и от физическото си превъзходство. Това беше безотговорно.
Трябваше да се извини и да приеме всяка цена, която Дел поискаше от нея за обидата. Ако това означаваше да я изхвърли от къщата, той имаше пълното право да го стори.
Надяваше се да не се стигне дотам.
Може и да бе ужасно банално женско поведение, но един час преди разсъмване тя бе в кухнята, за да му приготви прекрасна закуска, с която да го омилостиви.
Разбира се, можеше да го остави за обеда, след като Дел се появи в къщата чак след три сутринта. Когато го чу да се връща, Камила не посмя да диша цели десет минути, като почти очакваше, че той ще се втурне в стаята й, ще я измъкне от леглото и още там ще я изхвърли през прозореца.
Не че Дел не бе откликнал, напомни си тя, като продължаваше да изгаря от срам. Само дето не я лапна като топъл хляб. И ако не се бе опитал да я привлече по-близо и не го беше заболяло…
Е, сигурно бе най-добре да не мисли за това.
Кафето се вареше, сокът се изстудяваше. Бе приготвила тестото и пълнежа за палачинките с ябълки и канела, бе отрязала дебел резен шунка. Сега оставаше само мечокът да се измъкне от бърлогата си.
След малко чу отгоре скърцане, което й показваше, че бе станал. Изтри внезапно овлажнелите си длани в панталоните и се обърна да сложи тигана.
Докато вземаше душ, Дел също си припомняше сцената, затова бе в най-отвратително настроение. От една страна беше бесен на тази жена, задето го поставяше в такова невъзможно положение. В същото време бе потресен и отвратен от своята реакция.
Една красива жена бе дошла при него и му бе направила зашеметяващо откровено предложение. Една страхотна, сексапилна и необвързана жена го бе сграбчила посред нощ и го бе целувала до умопобъркване.
А той бе излетял сърдито от къщата.
Луд ли беше?
Предпазлив, поправи се Дел, раздразнен от вътрешния си спор. Нямаше нищо против простия здравословен секс между възрастни хора, които знаят какво правят. Ала ако в Камила имаше нещо просто, той бе готов да танцува гол по средата на шосето към града.
На тази жена на челото й бяха изписани усложнения.
Освен това, напомни си Дел, докато се обличаше, нямаше време за забавления и игри. Имаше си работа. А когато имаше време, инициативата идваше от него!
Не че не беше интересно някой да вземе тази инициатива от ръцете му, само за момент…
Тази жена имаше божествени устни, помисли си. Не, убедителни и въздействащи.
По-добре бе да не мисли за това. Много по-добре бе да реши какво, по дяволите, да прави. Доколкото виждаше, имаше две възможности. Можеше или да се преструва, че нищо не се е случило, или да я уволни, да я откара в града и да я зареже там.
Второто бе най-безопасното нещо, което можеше да измисли.
Бе стигнал до средата на стълбите, когато усети миризмата на кафе. Примамливият аромат разколеба решимостта му. На пръстите на едната си ръка можеше да преброи колко пъти се бе събуждал сутрин с мирис на кафе.
После усети и мириса на пържещо се месо.
Мръсно играе, каза си той. Съвсем като жена.
В момента, в който влезе в кухнята, тя се обърна към него с чаша кафе в ръка. Вместо да му я подаде, я остави на масата и го погледна в очите.
— Искам да се извиня за поведението си. — Тонът й, толкова сериозен, го обърка. Реши, че най-добрият ход щеше да бъде да държи устата си затворена… И да изпие кафето. — Държах се — продължи Камила — по най-непростим начин. Възползвах се от ситуацията и злоупотребих с вашето гостоприемство. Не бих могла да съжалявам повече. Имате пълното право да ме изхвърлите. Надявам се, че няма да го направите, ала ако решите, няма да възразя.
Наистина ли бе помислил, че тя играе мръсно, помисли Дел, докато я гледаше над ръба на чашата си, изправена срещу него, сериозна, търпелива, с цвъртящата зад гърба й шунка. Шампион тежка категория не би изкарал и един рунд срещу нея.
— Нека просто забравим за това.
В нея се разля облекчение, но Камила не можеше да се успокои, преди да бе свършила.
— Много великодушно от ваша страна. — Пресегна се да вземе вилицата и да обърне месото. — Искам да ви кажа, че никога не съм правила такова нещо.
Той си спомни за целувката, за тлеещата й сила.
— Какво нещо?
— Не съм се нахвърляла на мъж. — При спомена за това страните й пламнаха, ала тя продължи да готви, без ръката й да трепне. — След това ми мина през ума, че ако всичко беше наопаки, ако вие се бяхте нахвърлил върху мен, когато съм безпомощна…