— Бръснали ли сте някога мъж?
— Не. — Камила присви очи и наклони глава. — Но съм виждала как се бръснат баща ми и братята ми. Не ми се струва трудно.
— Братя?
— Да, двама. — Замислено се приближи към него и се наведе да огледа лицето му. Доста ъгловато, помисли тя. Определено нищо равно и просто, ала това бе само още по-предизвикателно. — Не виждам защо да не мога да го направя.
— Става дума за моята плът и кръв, сестричке. — Но той вдигна ръка и раздразнено се почеса. — Да го направим.
Камила прие задачата сериозно. След известен размисъл реши, че най-подходящото за събитието място бе предната тераса. Щяха да глътнат малко чист въздух, а тя щеше да може да обикаля стола отвсякъде — нещо, което би било невъзможно в тясната баня на горния етаж.
Измъкна навън една малка масичка и разположи на нея инструментите си — широката плитка купа с топла вода, крема за бръснене, кърпите и самобръсначката.
За момент й се прииска да бе бръснач, а не самобръсначка. Би било забавно да го точи.
Когато Дел седна, Камила завърза една кърпа около врата му.
— Като съм започнала, мога и да ви подстрижа.
— Не ми пипайте косата.
Не можеше да го вини. Чудесна коса, гъста и красиво изрусяла. Във всеки случай единственият й опит да подстриже коса — собствената си — бе доказал, че няма такъв скрит талант.
— Добре, просто се отпуснете. — Тя покри лицето му с топла влажна кърпа. — Виждала съм по филмите да правят така. Мисля, че от това брадата омеква.
Когато той изръмжа приглушено и се отпусна, Камила погледна към гората. Бе толкова зелена, толкова гъста, изпъстрена със светлини и сенки. Чуваше песен на птици и мярна един кардинал, който се стрелна като червен куршум към зелена мишена.
Никой не се бе спотаил в тези сенки, никой не я чакаше да направи нещо, което да му спечели награда за нова снимка. Нямаше самоотвержени пазачи, които да я защитават.
Това спокойствие бе като балсам за душата й.
— Днес навън е много красиво. — Разсеяно сложи ръка на рамото му. Искаше й се да сподели с някого това прекрасно чувство на свобода. — Всичко е синьо и зелено, лятно. Горещо, ала не задушно. Във Вирджиния досега да сме се просмукали от влага.
— Аха! Бе си помислил, че в гласа й има нещо южняшко. — Какво има във Вирджиния?
— О, там са роднините ми. — Някои от тях, помисли тя. — Там е нашата ферма.
Когато свали кърпата от лицето му, очите му, остри и пълни със съмнения, срещнаха нейните.
— Да не искате да ми кажете, че сте фермерска дъщеря? Я не ме поднасяйте.
— Имаме ферма. — Смътно раздразнена, Камила взе крема за бръснене. Две ферми, помисли тя. По една във всяка от страните й. — Баща ми отглежда соя, царевица и така нататък. Освен това има крави и коне.
— Вие никога не сте хващали мотика с тези ръце, малката.
Камила вдигна вежди и размаза крема за бръснене.
— Има едно прекрасно изобретение, наречено трактор. Да, мога да карам трактор — добави малко рязко.
— Трудно ми е да си ви представя.
— Не се занимавам много с посевите, но мога да различа ряпа от картоф. — Със сключени вежди повдигна брадичката му и прокара за пръв път самобръсначката по бузата му. — Родителите ни искаха децата им да бъдат полезни за обществото, за света. Сестра ми работи с деца в неравностойно положение.
— Казахте, че имате братя.
— Една сестра, двама братя. Ние сме четирима. — Тя изплакна самобръсначката в купата и старателно остърга още крем и четина.
— Какво правите в тази ферма?
— Много неща — измърмори Камила, като изчисляваше ъгъла между челюстта и врата му.
— От това ли бягате? Хей!
Тя попи капката кръв.
— Това е само драскотина. Която нямаше да направя, ако не говорехте непрекъснато. Мълчите часове наред, а сега не си затваряте устата.
Дел сви рамене, развеселен и заинтригуван, че очевидно я бе настъпил по мазола.
— Може би просто съм нервен. Никога не ми се е случвало жена да се нахвърли върху мен с остър предмет.
— Като се има предвид вашия характер, това е изненадващо.
— Като се има предвид вашия характер, е изненадващо, че сте момиче от село. Ако сте израснали във Вирджиния, откъде идват френския сладкиш?
Камила се засмя:
— Френски сладкиш, а? От майка ми. — Превъзмогна чувството за вина, задето не бе съвсем честна с него. За компенсация му предложи още нещо вярно, макар и не определено: — Ние прекарваме част от времето си в Европа, там също имаме малка ферма. Направете така… — Камила прехапа горната си устна.
Той не можа да сдържи усмивката си.
— Покажете ми пак как да го направя.
— Много смешно. — Ала и тя се засмя, застана между краката му, наведе се и внимателно обръсна мястото между носа и устните му.