— Можем да го довършим, като се върнем. Ако рамото много ви боли, аз с удоволствие ще карам.
Честно казано, рамото вече почти не го безпокоеше. Бе използвал безсънните часове през нощта в стаята си, като внимателно го бе раздвижвал. Ребрата все още го боляха, но вече би могъл почти да хвърли и ласо.
— Разбира се, че ще ви позволя да седнете зад волана на моя камион, след като доказахте колко добър шофьор сте.
— Аз съм много добър шофьор. Ако еленът не беше…
— Да, да… Е, забравете. Няма да карате камиона ми, малката. — Вече я познаваше достатъчно добре, за да знае, че през следващия час ще го тормози и ще се опитва да го убеди, затова реши да си спести времето и нервите и просто да тръгне. — Аз ще карам… Ала вие ще пазарувате.
Когато Дел просто се изправи и се намръщи, тя наклони глава:
— Ако се опитвате да си спомните къде си оставихте ключовете за колата, те още са си на таблото на скъпоценния ви камион, където ги оставихте.
— Знаех това — измърмори той и се запъти навън. — Тръгваме ли, или не?
Камила се забърза след него, щастлива, сякаш й бяха предложили да прекара цяла нощ развлечения в града.
— Има ли супермаркет? Аз бих…
— Задръжте. — Дел спря до задната врата толкова рязко, че тя силно се блъсна в него. — Не, няма супермаркет и не си мислете, че сме тръгнали да пилеем пари. Искате лимони, значи ще купим лимони, обаче няма да успеете да ме замъкнете на някакво момичешко сафари за преследване на обувки, обици и Бог знае какво.
Камила имаше малка — и съвсем безопасна — слабост към обиците. Устните й трепнаха в нещо опасно подобно на цупене.
— Просто искам да си купя крем за около очите.
Той смъкна очилата на носа й и се вгледа внимателно.
— Очите ви са си много добре.
Тя ги завъртя към гърба му, когато Дел продължи към камиона, но реши да не настоява. Докато стигнеха в града. За момента бе по-добре да го разсее.
— Чудя се — подзе Камила, когато се вмъкна в кабината на камиона, — дали ще ми разкажете нещо за радио-въглеродното датиране.
— Ако искате лекция…
— Да, да, ала само най-основните неща. По-добре се справям с машинописа, ако имам някаква представа.
Камионът заподскача по алеята към главния път и той въздъхна многострадално.
— Въглеродът се съдържа в атмосферата. На един трилион атоми въглерод се пада един атом радиоактивен въглерод четиринадесет. Растенията поглъщат въглерод четиринадесет, животните го поглъщат, като…
— Ядат растения — довърши тя, доволна от себе си. Дел й хвърли един поглед.
— И други животни. Когато е погълнат, той започва да се разпада. Попълва се отново от атмосферата или от храната. Докато нещо се погълне, той се разлага. Както и да е, в растение или в животно той дава около петнадесет разпада в минута, които могат да се регистрират с Гайгеров брояч. Останалото е чиста математика. Мъртвият източник губи радиовъглерод със скорост… Защо имам чувството, че говоря на себе си?
— Моля? — Камила отново насочи вниманието си към него. — Извинявайте. Просто е така красиво. Пропуснах много по време на бурята. Толкова е зелено и страхотно. Малко прилича на Ирландия, наистина, с всичките тези хълмове. — Тя улови блясък, който би могъл да бъде само отражение на слънцето от вода. — И езерото, и всичките тези прекрасни дървета. Всичко е толкова тихо и спокойно.
— Точно затова толкова много хора живеят в тази част на Върмънт. Ние не обичаме тълпите и шума. Ако искаш това, не идваш в СЕК, а отиваш на запад към езерото Чамплейн.
— Какво значи СЕК?
— Североизточното Кралство.
Името я накара да се усмихне. Значи за момент се бяха измъкнали от княжеството и се бяха озовали в кралство.
— Живели ли сте някога там?
— От време на време.
Приближиха се към един покрит мост и Камила възкликна от удоволствие:
— О, прекрасен е!
— Прекарва те през реката — отсече Дел, но удоволствието й бе заразително. Понякога той забравяше да се огледа наоколо, да се наслади на красивата част от света, която често бе негов дом.
Минаха по моста и тръгнаха към църквата, чийто бял връх се извисяваше над дърветата. Тя помисли, че картината бе като извадена от книжка, от някаква чудесна и дълбоко американска приказка — зелени хълмове, бели църкви и спретнати къщички с техните спретнати ливадки. А и самият град бе построен подредено, като нарисуван, с прави улици, малък парк и избелели тухлени сгради, облицовани с избелели дъски.
Искаше й се да върви по тези улици, да се скита из магазините, да гледа как хората прекарват деня си. Може би да обядва в някое от тези ресторантчета, или още по-добре, да се разхожда с фунийка сладолед.