Дел спря на паркинга.
— Магазин за хранителни стоки — информира я той и измъкна портфейла си. Пъхна няколко банкноти в ръката й. — Вземете каквото ви трябва. Аз ще отида да проверя какво става с вашата кола. Имате тридесет минути.
— О, но не бихме ли могли…
— И вземете някакви бисквити — добави Дел и я избута навън.
Камила слезе, опря ръце на кръста си и присви очи зад тъмните си очила. Този мъж бе пълен дръвник. Да й нарежда, да я бута, да я прекъсва, преди да бе завършила изречението… Никога през живота й с нея не се бяха държали толкова грубо, толкова невнимателно.
И представа нямаше защо това й бе приятно.
Както и да е, проклета да е, ако не види нещо от града, преди отново да я замъкне в пещерата си за още една седмица. Изпъна рамене и тръгна на пътешествие.
Първобитното и практично градче нямаше чак заложни къщи, ала все пак тя намери един очарователен бижутериен магазин. И обиците в него наистина бяха изкушаващи. Но се овладя и си набеляза магазинчето като възможност да продаде часовника си, ако се наложи.
Влезе в една дрогерия. Измежду кремовете за около очите нямаше онова, което обикновено ползваше, затова се задоволи с каквото имаше. Взе освен това няколко ароматизирани свещи и пликчета с изсушени розови листа.
Антикварният магазин се оказа истинска съкровищница. Болеше я, че трябваше да отмине мастилницата от кристал и сребро. Би била такъв хубав подарък за чичо й Алекс… Ала бе над възможностите й в момента, освен ако не рискуваше да използва кредитната си карта.
Въпреки това намери няколко интересни стари бутилки на разумна цена и ги взе. Щяха да са идеални вази за диви цветя и клонки и щяха значително да освежат къщата.
Продавачката бе горе-долу на възрастта на Камила, с права тъмноруса коса, вързана на опашка, и с наблюдателни сини очи, които не пропуснаха да забележат, че клиентката й се задържа край мастилницата. Докато опаковаше бутилките, й се усмихна:
— Мастилницата е от деветнадесети век. Хубав екземпляр за колекционер и на добра цена.
— Да, прекрасна е. Имате много хубав магазин.
— Много се гордеем с него. Туристка ли сте?
— Да.
— Ако сте отседнали в някоя от регистрираните частни квартири, можем да ви предложим десет процента намаление за покупките над сто долара.
— О, ами… Не, не съм там. — Камила хвърли един поглед към щанда, на който бе изложена мастилницата. Рожденият ден на чичо й бе само след три месеца. — Мисля си, дали можете да приемете един малък депозит, за да ми я запазите?
Продавачката се замисли и внимателно прецени Камила.
— Можете да оставите двадесет долара. Ще ви я пазя две седмици.
— Благодаря. — Камила извади банкнотата от отъняващия си портфейл.
— Няма защо. — Продавачката започна да пише разписка за депозита. — Името ви?
— Името… Брин.
— Ще сложа на мастилницата етикет, че е запазена, госпожице Брин. Можете да дойдете по всяко време през следващите две седмици с оставащата сума.
Камила погледна часовника си и очите й се разшириха.
— Закъснявам. Дилейни ще се вбеси.
— Дилейни? Кейн?
— Да. Трябваше да се срещна с него преди пет минути. — Камила грабна пликовете с покупките си и се втурна навън.
— Госпожице! Почакайте! — Продавачката изтича след нея. — Разписката ви.
— О, извинявайте. Той просто толкова лесно се дразни.
— Да, знам. — Очите на момичето светеха от смях и любопитство. — Излизали сме един или два пъти.
— Така ли… Не съм сигурна дали трябва да ви поздравя, или да ви изкажа своите съболезнования. — Затова се усмихна. — Аз работя при него, временно.
— В къщата му? В такъв случай аз ви изказвам моите съболезнования. Кажете му, че Сара Латимър му праща много поздрави.
— Ще му кажа. Трябва да бягам, иначе ще се прибирам на стоп.
Правилно си разбрала, помисли Сара, докато я гледаше как се отдалечава тичешком. Дел не бе мъж, известен със своето търпение. И въпреки това въздъхна, спомнила си как когато бе двадесетгодишна почти си бе повярвала, че ще може да го промени, да го опитоми.
Поклати глава при тази мисъл и отиде да сложи етикет на мастилницата. Желаеше на красивата червенокоса много късмет. Странно, изглеждаше й някак позната. Като филмова звезда или знаменитост или нещо подобно.
Сара сви рамене. Това щеше да я човърка, докато откриеше на кого прилича новата сътрудничка на Дел. Но рано или късно щеше да се сети.
Като жонглираше с пликовете с покупки, Камила стигна в бесен бяг до паркинга. Направи гримаса, като видя камиона, после просто отвори вратата и хвърли всичко вътре.
— Трябва да взема още някои неща — оповести весело. — Ще се забавя още минутка.