Правя го сега, и то без да бързам.
Времето, което прекарвам тук, е някак извън времето. Чувствам, че го прекарвам добре. Чувствам се… Може би ще е преувеличено да кажа „обновена“. Тогава да кажем освежена и по-енергична, отколкото съм се чувствала от месеци.
Преди да си замина и отново да се отдам на задълженията си, ще науча всичко, което мога, за науката археология. Достатъчно, за да мога по някакъв начин сама да се занимавам с нея. Ще науча всичко, което мога за Камила Макджий — отделно от Камила Кординска.
И бих могла да се замисля дали да не се опитам да съблазня темпераментния доктор Дилейни Кейн.
В къщата миришеше на горска ливада. Тъй като това бе приятна промяна след застоялата миризма на мухлясали чорапи, с която бе свикнал преди Камила, трудно можеше да се оплаква.
Освен това вече не оставаше без чорапи. И не се налагаше да рови из кухнята, за да намери някаква консерва или каквото и да било друго за вечеря. Записките му — след няколко скандала с викове и заплахи — бяха точно както ги бе оставил. Една трета от тях вече бе напечатана, а статиите, които трябваше да подготви за специализираните списания и за уеб-страницата бяха почти завършени.
Кафето бе винаги прясно сварено, кърпите в банята винаги чисти, а Камила, помисли Дел с известно възхищение, винаги свежа.
Не ставаше дума само за начина, по който изглеждаше, нито за острите забележки по негов адрес, а за ума й. Не се бе замислял колко може да му помогне в работата един друг поглед и свеж ум.
Харесваше му начинът, по който тя пееше сутрин, докато приготвяше закуската. Харесваше му как бе поруменяла, когато се връщаше от гората след някоя от почивките. Почивки, спомни си той, за които се бяха договорили след доста трудни преговори.
Не би могъл да каже, че имаше нещо против свещите или миризливите неща, които бе сложила тук-там из къщата. Всъщност не му пречеха и луксозните сапуни, които бе сложила в банята, нито нейните тубички и кутийки с кремове, на които се натъкваше в аптечката си.
Бе ги отворил да ги помирише само от любопитство.
Дори му харесваше как тя се сгушва вечер на дивана с чаша вино и не спира да го тормози с въпроси за работата му, докато той не се предаде и не се разприказва.
Сега бе сам в кухнята и правеше бавни кръгове с болната си ръка, хванал в нея еднокилограмова консерва с боб. Възстановяваше се, помисли Дел. И щеше да хвърли в огъня проклетата превръзка. Мускулите му в най-неочаквани моменти започваха да пулсират, ала щеше да го преживее. Най-вече защото бе толкова приятно отново да може да движи ръката си. Ребрата щяха да му създават проблеми по-дълго — лекарите го бяха предупредили за това. А ключицата вероятно щеше още доста време да го притеснява.
Но вече не се чувстваше толкова вбесяващо безпомощен.
Може би щеше да помоли Камила да му направи масаж на врата и раменете, просто за отпускане. Ръцете й бяха малки, ала умели. Освен това, така можеше да я накара отново да го докосне. Тя бе приела искането му да стои далеч от него малко по-сериозно, отколкото откри, че му се иска.
Спря и стовари консервата върху масата. Господи, започваше да свиква с нея, осъзна той с ужас Свикваше Камила да е около него. Нещо по-лошо — искаше тя да е около него.
А това, бе сигурен, беше началото на края.
Когато един мъж започва да иска една жена да е около него, после тя започва да очаква той да е около нея. И вече не можеш да идваш и да си отиваш когато поискаш, не можеш да заминеш на разкопки за месеци наред, без да се замисляш какво си оставил у дома си.
Намръщено огледа отново кухнята. Шишета с диви цветя, купа с пресни плодове, излъскани рафтове и бисквити в стъклена кутия.
Тази жена бе направила от къщата дом, вместо място за живеене. Едно място за живеене можеш да изоставиш, когато ти се прииска. Но един дом… Когато напускаш един дом, винаги нещо те стяга под лъжичката.
Когато напускаш една жена, я целуваш небрежно и й махваш с ръка. Ала когато напускаш Жената, от това сигурно сърцето ти трябва да стане на парчета.
Докато мислеше за нея, Камила излезе от гората с грейнало лице и с букет бели цветя в ръце. Как, по дяволите, бе успяла почти да се превърне в Жената?
Познаваха се съвсем отскоро, нали? С нарастваща паника прекара ръка през косите си, осъзнал, че бе загубил представа за времето. Кой ден бе, по дяволите? Откога бе тук тя? И какво, за Бога, щеше да прави, когато тя си заминеше?
Камила влезе, грейнала в усмивка. Е, с това поне Дел можеше да се справи.
— Закъсня — сопна й се той.
Тя спокойно погледна часовника си.