— Не, не съм. Всъщност, връщам се две минути по-рано. Направих една прекрасна разходка и нахраних патиците, които живеят в езерото. — Приближи се до шишето и намести новите цветя между старите. — Но започва да се заоблачава. Мисля, че ще завали.
— Искам да свършим раздела за мозъчната тъкан. Не мога да го довърша, ако ти храниш патици.
— Значи можем да започнем, щом налея малко лимонада.
— Не ми се подмазвай, сестричке.
— Не бих и могла. Какво има, Дел? Да не те боли? — Камила се обърна, хванала бутилката с лимонада в ръка, и едва не я разплиска, когато се вгледа в него. — Рамото ти. Свалил си превръзката. — Бързо остави бутилката и се приближи да види рамото му. Той не каза нищо, защото, Господ да му е на помощ, искаше тя да го докосва. — Очаквах рамото ти да е изтъняло и отслабнало, обаче не е. — Камила сви устни и опипа мускула. — Малко е по-бледо, отколкото всичко останало, и сигурно го усещаш непривично и слабо.
— Нищо му няма. Трябва му само… Ох! — Тя го натисна силно и очите му се напълниха със сълзи. — Хей, внимавай, госпожице Дьо Сад!
— Извинявай. Още ли те боли? — Размачка го по-внимателно. — Целият си схванат.
— И ти щеше да си схваната, ако почти две седмици ръката ти беше превързана към тялото.
— Прав си, разбира се. Може би малко масаж — предложи Камила. — Майка ми разтриваше баща ми, когато се случваше да претренира. Аз самата съм помагала да се оправят така конете. След вечеря може да ти направя масаж с фъстъчено масло. Видях, че горе има. Ще спиш по-добре.
Дел имаше чувството, че ако тя му направи масаж, където и да било, това нямаше да успокои сънищата му. Ала реши, че предложението бе добро.
— Лабораториите изследвания доказват, че веществото, открито във възстановените черепи, е наистина човешка мозъчна тъкан. Като цяло, по време на трите шестмесечни полеви изследвания, запазена мозъчна тъкан е открита в деветдесет и пет от възстановените черепи. В двадесет и осем имаше цели мозъци, макар и смалени до приблизително една трета от нормалния им размер. Откритието е уникално, с голямо научно значение. Това за пръв път ще даде на учените възможността да изследват мозъчна тъкан на повече от седем хиляди години, с непокътнати полукълба и гънки. ДНК, основният блок за изграждане на човека, може да се клонира от тъкан, по-стара, отколкото сме имали досега.
— Да се клонира… — Пръстите на Камила спряха. — Ти искаш да клонираш човек от племето.
— По-късно можем да обсъдим клонирането. Но не, целта би била да се изследват заболяванията, живота, физическия и интелектуален потенциал. След като свършим, можеш отново да се заемеш с книжките с научна фантастика.
— Клонирали са овца — промълви тя. Той я погледна иззад очилата си за четене.
— Това не е по моята специалност. Аз не се занимавам с ДНК. Просто подчертавам възможностите, които дава това откритие. Ние имаме запазени човешки мозъци, стари седем хиляди години. Хората са мислили с тях, реагирали, са с тях. Развивали са говорни и двигателни умения. С помощта на тези мозъци са строили своите поселища, ловели са храна и са я приготвяли. С тези мозъци са общували, отглеждали са деца, съвокуплявали са се и са оцелявали.
— Ами сърцата им?
— Какво сърцата?
— Не са ли им казвали сърцата им как да отглеждат децата си… И преди всичко как да ги правят?
— Едното без другото не става, нали? — Дел свали очилата с тъмни рамки и ги хвърли настрани. — Хората са се грижели за своите малки и са имали междуличностни отношения. Ала продължението на рода е също и инстинкт, един от най-основните. Без да има малки, не би имало кой да се грижи за старите, не би имало кой да дойде на мястото на мъртвите. Не би имало племе. Човекът се съвокуплява поради същата причина, поради която се храни. Просто трябва да го прави.
— Това определено отнема романтиката.
— Романтиката е измислица, оръдие като… — Той грабна един стар, грубо изработен чук. — Като това.
— Романтиката е човешка потребност, като приятелството, като музиката.
— Това са луксове. За да оцелеем, ние имаме нужда от храна, от вода, от подслон. А за да осигурим продължение на оцеляването, трябва да продължим рода. Човекът, бидейки човек, е измислил средства за по-лесното осигуряване на тези нужди. И бидейки човек, е измислил начини да измъкне печалба от тези нужди, да се съревновава за тях, да краде за тях. Дори да убива за тях.
Камила го харесваше такъв, харесваше й лекторския тон, когато Дел обсъждаше с нея идеи, сякаш бе негова умна студентка. Или може би сътрудничка.
— Това не говори кой знае колко добре за човека.
— Напротив. — Той докосна челюстта на един стар избелял череп. — Това говори, че човекът сам по себе си е едно сложно, чистосърдечно и непрекъснато променящо се изобретение. Той гради и разрушава с почти еднакво умение и възторг. И непрестанно се възпроизвежда.