— Е, и какво си постигнал самият ти? — попита тя. Дел завъртя чука в ръката си и го остави.
— Огладнях. Кога ще ядем?
Камила не се отказваше от разговора, но нямаше нищо против да има време да помисли по него, докато приготвя вечерята. Тя изсипа спагетите във врящата вода, разбърка салатата, наръси дебелите филии хляб с олио и подправки.
Наля вино. Запали свещите.
И докато оглеждаше уютната кухня и слушаше как дъждът тихо барабани по покрива, разбра, че тази вечер неволно бе използвала едно силно оръжие. Декорът, който бе създала, бе неоспоримо романтичен. Бе имала намерението да го направи просто приятен и удобен. Сигурно бе въпрос на инстинкт, реши Камила. Може би за определен тип човек, особено когато този човек биваше сексуално привлечен към друг човек, създаването на романтична обстановка бе инстинкт.
Откри, че й бе приятно да открива такива черти в себе си. Романтиката според нея е нещо топло и щедро. Нещо, което се интересуваше от удобството и удоволствието на другата страна.
И не бе, реши тя, докато изцеждаше спагетите, проклет чук.
— Един чук — заяви Камила, когато Дел влезе, — предполага сила или заплаха.
— Какво?
— Един чук — повтори тя, този път сприхаво. — Романтиката не е чук.
— Добре. — Той посегна да си вземе парче хляб и Камила го плесна през ръката.
— Първо седни. Докажи, че си се развил и си се превърнал в цивилизовано човешко същество. И не казвай „добре“ само защото темата ти е омръзнала и ти се иска да се натъпчеш.
— Много си станала строга — измърмори той.
— Това, което казвам, е, че твоето племе е демонстрирало човешки емоции. Състрадание, любов, омраза във всички случаи, след като сте намерили доказателства за насилствена смърт. Емоциите ни правят хора, нали? — настоя тя, докато сервираше салатата. — Ако ни движеше само инстинктът, нямаше да имаме изкуство, музика, дори наука. Нямаше да се развием дотам, че да построим селище близо до езеро, да създадем ритуали, които да споделяме и обичаме дотолкова, че да погребваме децата си с играчките им.
— Добре. Искам да кажа, добре — повтори Дел, когато Камила присви очи. Искаше тази храна да отиде в стомаха му, а не да бъде нахлупена на главата му. — Добра гледна точка и мисля, че на тази тема можеш да напишеш интересна статия.
Тя премигна насреща му.
— Наистина ли?
— В тази област не се занимаваме само с факти и артефакти. Трябва да има място и за разсъждения, за теория. За чудене. Нагазваш една стъпка в антропологията и вече се занимаваш с култури. От културите получаваш традиции, а традициите означават необходимост, суеверие или чувство.
— Вземи нашето племе. — Камила омекна и му подаде кошничката с хляба. — Откъде знаеш, че мъжът не е ухажвал жената с диви цветя или с купичка пресен бъз?
— Не знам. Ала не знам и че го е правил. И за едното, и за другото няма доказателства.
— Но не мислиш ли, че е имало някакъв ритуал? Винаги има ритуал, нали? Дори животните имат своя брачен танц, oui? Значи със сигурност е имало някакъв начин за ухажване.
— Разбира се. — Той взе хляба и й се усмихна. — Понякога това означава да се вземе един хубав голям камък и да се удари някой мухльо с него по главата. Победителят получава момичето, победеният получава синина.
— Само защото момичето няма избор или защото разбира, че мъж, достатъчно силен и страстен, за да разбие главата на съперника си, за да я спечели, ще защитава нея и децата, които ще й направи.
— Точно така. — Доволен от стройната й логика, Дел й подаде парче хляб. — Сексуални желания заради продължението на рода. Продължението на рода заради оцеляването.
— По свой собствен примитивен начин, това е романтично. Ала останките, които изследваш, не показват достатъчен процент насилствени наранявания, за да потвърдят теорията ти, че удрянето по главата е било ритуалът за ухажване в това племе.
— Това беше добре. — Бе възхитен от начина, по който тя извъртя собствения му пример, за да докаже своята теза. — И ти си права.
— Дел, мислиш ли, че евентуално би имало някакъв начин да посетя разкопките?
Той се намръщи замислено.
— Защо?
— Искам да ги видя лично.
— Е, имаш шест месеца.
— Какво имаш предвид?
— Ако не успея да задвижа нещата със статиите и докладите, които пиша, и да измъкна два милиона финансиране, след шест месеца разкопките се закриват.
— Закриват се? Искаш да кажеш, че ще свършите с копаенето?