— Въпреки това. Би трябвало да му сложим лед. — Спомни си какво се случи предишния път, когато опита точно това лечение, и пулсът й се забърза. Искаше й се да се грижи за него, да го успокои. Ала това не бе всичко, което искаше. — Добре, просто се отпусни и ще видим какво може да се направи, за да ти стане по-удобно… — Обърна се и започна да подрежда и да пали свещите.
— Това пък за какво ти е?
Опасението в гласа му я накара да се усмихне.
— Никога ли не си чувал за ароматерапия? Просто се настани колкото можеш по-удобно и ще започнем първо с рамото. Така и не си ми казвал как си пострадал.
— Бях достатъчно глупав да оставя едно идиотче да кара на връщане от лабораторията. Някои хора просто не знаят как да карат на мокър път. Хлапето преобърна джипа.
— Преобърна го?! — Ужасът за него измести всичките й желания да защитава собствените си шофьорски умения. — Боже мой, можел си да загинеш!
— Той се отърва с една-две драскотини — добави Дел с горчивина. — Имаше късмет, че не му извих врата. Това вече три седмици ме държи в СК.
Камила отиде да изгаси лампите.
— Какво значи СК?
— Никога ли не си чувала за бейзбол, сестричке? Списъкът на контузените. — Би мислил и за бейзбол, и за работа, и за политика. За каквото и да било, само не и как изглежда тя на светлината на свещите. — Как ще виждаш, като изгаси лампите?
— Виждам много добре. Няма да се отпуснеш, ако лампите ти светят в очите. — Искаше й се да имаше радио, стереоуредба. Нещо. Ала трябваше да се задоволи с това, което имаше. Покатери се на леглото до него и коленичи. От начина, по който матракът поддаде, мускулите на стомаха му се вързаха на възли, а тялото му се напрегна като за битка. — Не се прави на герой — посъветва го Камила. — Кажи ми, ако те заболи. Бих казала, че оздравяваш забележително бързо, след като са минали само три седмици. И че си отхвърлил впечатляващо количество работа през времето, откакто си тук. — Разтърка маслото между дланите си за да го стопли. — Мисля, че от време на време всеки има нужда от промяна, има нужда да се откъсне от ежедневните занимания, за да види по-ясно цялата картина.
— Може би. — Бе вярно, че откак се бе върнал в къщата, бе успял да погледне към проекта откъм ъгли, които бе пропускал или пренебрегвал, докато бе насред работата. Като например проблема с парите.
— Не се напрягай — прошепна тя. — Затвори очи. — Пръстите й галеха, нежно размачкваха. — Остави съзнанието си да се носи по течението. Играл ли си в гората, когато си бил момче?
— Разбира се. — Бейзбол, щеше да мисли за бейзбол. Как можеше да следи наум резултата, когато Камила продължаваше да му говори с този екзотичен и сексапилен глас?
— Плувал ли си? Ловил ли си риба?
— Майка ми обича да лови риба.
Образът на майка му, нахлупила една от своите грозни шапки, с дебели ботуши, изпокъсани панталони и риза и с въдица в ръка го накара да се усмихне и той затвори очи.
Със сигурност мислите за майка ти помагат не по-малко от спорта да овладееш хормоните си. Може би дори повече.
— Така и не успя да запали нито мен, нито баща ми по риболова. Нас това ни отегчава до смърт.
— Боя се, че аз реагирам по най-баналния момичешки начин на риболова — призна Камила. — Рибите са хлъзгави и се мятат. Аз ги предпочитам задушени в хубаво масло с подправки. Нямаш ли братя, сестри?
— Нямам.
— Усещаш ли този възел тук? — Тя откри един в основата на врата му. — Прекалено се притесняваш. Затова си толкова раздразнителен.
— Не съм раздразнителен.
— Не, ти си просто лъчезарен. Сладур.
— Ох!
— Извинявай.
Леле, какъв гръб имаше този мъж, помисли Камила с възхищение. Широк, загорял, с интригуващи белези, попарващи всякаква надежда за съвършенство. Гръб на воин. Искаше й се, толкова й се искаше да плъзне устни по него, да захапе леко. Ала още не бе дошло времето да изостави предпазливостта.
Във всеки случай, искаше да му помогне, да облекчи неприятните му усещания. И после да го подмами.
Трябваше да го разсее, реши тя. И заради себе си, и заради него.
— Какво ще ми кажеш за тази книга тук, детективския роман? Чела съм този автор, но не точно тази книга. Добра ли е?
— Да, не е лоша.
— Имаш малка библиотека, ала доста разнообразна.
Добре, щяха да говорят за литература, каза си Дел. Не беше лошо да говорят. Книги вместо бейзбол. Все същото.
— Романите могат да успокоят съзнанието или да го стимулират.
В момента не можеше да реши какво прави Камила с него. Ръцете й бяха божествени. Меки и силни, отпускащи и възбуждащи. Кръвта му се разгорещи въпреки старанията му да я контролира. Но в същото време болките и схващанията преминаваха, малко по малко.