Ароматът на свещите, нейният аромат, звукът на гласа й, тих и нисък, докато говореше за книги, го успокояваше все повече, докато съзнанието му започна да се носи по течението, както му бе наредила.
Усети как леглото поддава, когато тя смени позата, после почувства поглаждането, на пръстите и дланите й върху рамото си. Гърдите й се опряха в гърба му, сгушиха се уютно там, докато Камила работеше.
Той се чудеше сънено как ли би ги усещал в ръката си. Твърди, малки, гладки. Какъв ли вкус имат. Топъл, сладък и женствен.
Свободната й ръка се насочи към другото му рамо и започна да го размачква, докато напрежението се стопи.
Дъждът барабанеше тихо по покрива, свещите проблясваха, топли и червени зад затворените му клепачи.
— Легни — чу шепот в ухото си.
— Хм-м-м?
Устните й трепнаха в усмивка. Може би бе малко прекалено отпуснат, помисли тя. Не искаше главата му да клюма върху рамото й. Колкото повече го докосваше, колкото повече го гледаше, толкова повече го желаеше. Страстта се бе свила на топка в стомаха й.
— Легни — повтори Камила и едва се сдържа да не го захапе по ухото. Никога през живота си не бе копняла толкова за вкуса на плът. — За да мога да стигам. — Дел рязко отвори очи и се опита да се съсредоточи. Да легне не бе добра идея. Понечи да го каже, ала тя вече го буташе на леглото. И бе толкова приятно, толкова дяволски приятно да се отпусне. — Ребрата още те болят, нали? Ще стигнем и до тях. Май си имал късмет, че никое не е счупено.
— Да, това ми беше щастливият ден. — Искаше да й каже, че вече достатъчно бе направила… Господи, толкова бе възбуден, че не можеше да върже две мисли на кръст. Но когато Камила се надвеси над него и се протегна да вземе шишенцето, което бе оставила на нощното шкафче, прелестните й гърди се озоваха пред очите му и дори и тези мисли се разпиляха.
— Можеше да е и по-лошо. — Тя изля малко масло върху дланите си и ги разтърка да ги стопли, без да откъсва очи от неговите. — Но ти си в толкова добра форма. Имаш силно, здраво тяло. — Сложи ръце върху изранените му ребра. Разчиташе на здравата част. — На колко години си, Дилейни?
— На тридесет. Не, на тридесет и една. — Как, по дяволите, можеше да си спомни, когато тя се усмихваше над него?
— Млад. Силен. Здрав. Мм-м-м. — Въздъхна, което не бе съвсем изчислено, и внимателно го възседна. — Затова си се възстановил толкова бързо.
Той не се чувстваше възстановен. Чувстваше се слаб и глупав. В него пулсираше напрежение от много по-различен вид. Камила бе коленичила и се движеше бавно и ритмично по начин, който го караше да си я представя гола, да си представя, че бе вътре в нея.
Сви пръсти в юмруци, после протегна ръце и сграбчи стегнатото й сексапилно дупе.
— Достатъчно — изграчи пресипнало. Господ да му е на помощ.
Тя не отделяше поглед от очите му. Те бяха потъмнели, пламтяха. И дишането му се бе учестило.
— Не съм свършила. — Спусна пръсти към колана на джинсите му, после отново нагоре. Почувства как мускулите на корема му подскачат. — Толкова си голям… И стегнат.
Дел изруга, ала не успя да вложи никаква злоба.
— Махай се. Убиваш ме.
— Така ли? — Камила само се намести. Бе много приятно да го чуе първия път, когато съзнателно се опитваше да съблазни мъж. — Ще го целуна да му мине. — Наведе глава, поколеба се и бавно плъзна устни по гърдите му. Погледът й светеше като златен изпод ресниците. Почувства как сърцето му препуска като подплашен жребец. — Така по-добре ли е? — Устните й се насочиха нагоре по врата му, после се отдръпнаха само на сантиметри, когато го чу как сподавя стона си.
— Това са глупости — успя той да изохка. — Колко дълго очакваш да държа ръцете си далеч от теб, когато си се покатерила върху мен?
— Кой е казал, че очаквам да ги държиш далеч от мен? — Тя леко затвори зъби върху брадичката му. — Кой е казал, че искам да ги държиш далеч от мен? Мисля… — закачливо докосна с устни ъгълчето на устата му, — че показвам много ясно какво очаквам. Какво искам.
— Правиш грешка.
— Може би. — Камила усети как ръката му стисна прасеца й и после се плъзна нагоре по бедрото. В очите й блесна тържество. — Е, и?
Не можеше да й отговори, не и когато цялото му същество крещеше, че я иска.
— Злоупотребяваш със ситуацията.
— Определено. — Тя приближи устни на един дъх по-близо. — Искаш ли да спра? Сега? Или искаш… — закачливо захапа долната му устна — повече?
И едното, и другото щеше да го убие. Но ако така и така щеше да умира, поне да умре щастлив.