— Всичко или нищо.
— Всичко тогава — съгласи се Камила и затвори устни върху неговите.
Първата гореща вълна отне дъха му и отекна в него като удар на светкавица. Би могъл да се закълне, че всичко в мозъка му закипя.
Ръката му върху гърба й инстинктивно се сви, после се плъзна по-нагоре и улови в юмрук ризата й. Дръпна я нетърпеливо, почти отчаяно. И изруга от пронизалата го болка.
— Не, не, дай аз. Дай аз — почти пропя тя и се втурна с устни по лицето му, по врата. — Луда съм за тялото ти.
Устните й се спуснаха по гърдите му, до корема и обратно нагоре, и този път стонът му нямаше нищо общо с болката. Ниските гърлени звуци на одобрение сякаш вибрираха от нея към него, докато остана увиснал някъде между удоволствието и болката.
Изгарящ от болката да я докосне, провря ръка между двете им тела и намери гърдите й.
Камила потрепери и се надигна. По лицето й се разля бавна женствена усмивка. После, без да откъсва поглед от него, започна едно по едно да разкопчава копчетата на ризата си.
— Този път е мой ред — съобщи му тя и бавно смъкна ризата. — Ти просто лежи и поемай.
— Затова ме доведе горе, нали?
Камила наклони глава и протегна ръце да разкопчае сутиена си.
— Да. И?
Когато сутиенът падна на земята и прекрасните й бели гърди останаха свободни, Дел въздъхна дълбоко.
— И ми харесва.
— Добре. Докосни ме. По цели часове нощем съм лежала и съм искала да ме докоснеш.
Той прокара пръсти по нея и видя как очите й се замъглиха.
— Нямаше да позволя това да се случи.
— Нямаше да позволя да имаш избор. O, mon dieu, tes mains. — Ръцете му, прекрасните му ръце, големи, силни и мазолести…
Кожата й бе нежна като розов цвят, точно както си я бе представял. Искаше да бъде внимателен, нежен с нея. Ала не можеше да се спре. И когато тя се надвеси, опряна на ръце, за да го целуне отново, устните му взеха още повече, взеха ненаситно.
Дел отново се размърда и изруга, борейки се с протеста на ребрата си.
— Аз трябва да… Искам да… — Неговото тегло върху нейното, неговите устни върху нейните. И макар синините да пулсираха, успя да се претърколи върху нея.
— Чакай. Ще те заболи.
— Мълчи, мълчи, мълчи. — Почти полудял за нея, той впи зъби в рамото й, вдъхна аромата й като вълк, душещ своята вълчица. И двамата простенаха, когато устните му се спуснаха към гърдите й.
Толкова горещо, помисли Камила, когато усещанията я заляха. Устните му, кожата му, всичко бе толкова горещо. Сякаш и двамата бяха в треска. Сърцето му препускаше в галоп, нейното също, докато бързаха да вземат повече един от друг. Усещането за теглото му върху нея бе приказно, караше я да потъва в тънкия дюшек и да си представя как лети зад гръмотевичните облаци.
Да желае и да бъде желана така, само заради самата нея, я замайваше и я правеше силна, И толкова уверена.
От вълнение ръцете й нетърпеливо се вплитаха в косите му, забиваха се в гърба му.
Леглото под тях скърцаше, отгоре дъждът барабанеше безспир по покрива. Пламъците на свещите танцуваха в лекия ветрец, който шепнеше през отворения прозорец.
Тя се изви под него и започна да се бори с копчето на джинсите си.
Толкова мека, толкова вкусна. И толкова готова, мислеше Дел, докато смъкваше ципа й. Камила вече се движеше срещу него и в гърлото й се надигаха сладостни стенания. Съзнанието му бе пълно с нея, с аромата, формата, вкуса й.
И искаше още.
Пръстите му се плъзнаха надолу, към тънката памучна преграда, под нея към топлината. Тя се задъха, избухна под него и той притисна лице в корема й и потрепери заедно с нея.
Когато устните му се спуснаха още по-надолу, Камила впи пръсти в чаршафите и се подготви за следващата атака срещу сетивата й. Съзнанието й бе замъглено, тялото й бе пламтящо кълбо от желания, удоволствия и усещания. Бе зашеметяващо да чувства толкова много и въпреки това да копнее за още.
Дел смъкна джинсите по бедрата й жаден за още плът. И болното рамо поддаде под него. Когато се стовари върху нея, тя ахна от изненада. А докато той ругаеше яростно, Камила започна да се смее.
— Няма нищо, няма нищо. Merde! Главата ми се върти. Дай да ти помогна. Дай аз.
— По дяволите, чакай малко.
— Не мога да чакам малко. — Все още смеейки се, тя се заизвива и успя да се измъкне. Полугола и трепереща, започна да го дърпа и бута, докато Дел отново се озова по гръб.
Лицето му бе яростно от смущение и гняв, а това само още повече я разсмиваше.
— Когато си поема дъх, ще те напляскам.
— Да бе, да, много ме е страх. — Камила скочи от леглото и смъкна джинсите си. А когато свали и гащетата, той трябваше да признае, че ядът бе загуба на време. При тези обстоятелства.