— Ела тук.
— Имам такова намерение. Но първо… — Тя се протегна и разкопча неговите джинси. — Да махнем това да не ни пречи. Ръцете ми треперят — съобщи със смях и му ги показа. — Твоите ръце ги накараха да треперят. Толкова ми харесва да ги усещам върху себе си. — Издърпа джинсите, заедно с шортите. Погледът й се плъзна върху него и се задържа. — Леле! — ахна и шумно издиша. — Е, нали казах, че си голям. — Легна до него. — Сложи си ръцете отново върху мен, Дел. Целуни ме.
— Властна жена си, а? — Ала обви ръка около шията й и я привлече към себе си.
Камила се отдаде на целувката — бавна, нежна и дълбока. А когато ръцете му се раздвижиха върху нея, усети, че целувката започва да става нетърпелива.
— Кажи ми, че ме желаеш — прошепна тя. — Кажи името ми. Кажи името ми и че ме желаеш.
— Камила… — Нейното име отекваше отново и отново в главата му. — Желая те.
Сърцето се блъскаше в гърдите й. Тя се надигна и го пое в себе си.
От първото усещане се изви назад, като се мъчеше да погълне всяко чувство, докато тялото й едва не се взриви от ликуване. Ръцете му се плъзнаха нагоре и се затвориха върху гърдите й. Камила притисна длани към неговите и започна да ги движи заедно. Да побърква и двамата.
Бе красива. Не знаеше как да й го каже. Тъничка, с тази разцъфваща руменина под млечнобялата кожа. Косата й бе като златист огън, а очите й блестяха в златно на светлината на свещите.
Не можеше да вдиша, без да вдъхне аромата й.
Невъобразимо възбуден, гледаше как тя достигна до следващия връх. И прекрасното й тяло се притисна към неговото.
Искаше ръцете си около нея, искаше да ги обвие като окови. Но бе прикован от нараняванията си и от безмилостните изисквания на нейното тяло.
Още цяла минута се мъчи да остане нормален. После още една. Ала цялото му същество крещеше за великата лудост на освобождаването. И тялото му се хвърли към него, през него, а главата й падна назад с победоносен вик.
Котка, облизваща от мустаците си последната капка от четвърт галон сметана, не би могла да се чувства по-самодоволна. Това мислеше Камила, докато се наслаждаваше на почивката след любенето.
Всичко в него, реши тя, бе безкрайно сладко.
Искаше й се да може да опъне тялото си върху неговото и просто да се претърколи през него. Но той лежеше напълно неподвижно, като умрял. Затова се задоволи да се сгуши от здравата му страна и да го целуне по рамото.
— Заболя ли те?
Болеше го буквално навсякъде. Синините му подскачаха под кожата като цяло гнездо демони. В момента болката и удоволствието бяха така смесени, че не бе сигурен дали може да ги различи. Ала само изръмжа.
Камила вдигна вежди, опря се на лакът и се взря в лицето му. Би трябвало отново да му помогне да се обръсне, каза си тя. Макар да имаше нещо странно еротично да чувства как тази четина стърже по голата й кожа.
Дел отвори очи.
— Моля?
— Опитваш се да се ядосаш, че това се е случило. Няма да стане.
По-късно, реши той, щеше да мисли дали му бе забавно, или неприятно, че тази жена толкова лесно четеше мислите му.
— Защо не? Бива ме да се ядосвам.
— Да, заслужаваш награда. Но още щом се възстановиш, ще започнеш отново да ме желаеш, така че няма да можеш да се ядосваш за това.
— Много си сигурна в себе си, нали?
— За някои неща. — Камила се наведе и го целуна. — За това.
— Да, обаче се лъжеш. — Тъй като му се мръщеше, тя не видя посоката на ръката му, докато не се затвори собственически върху гърдите й. — Вече те желая и мога никога да не се възстановя от първия рунд.
— Мисля, че ще се възстановиш. Ала съжалявам, че те боли. Мисля да сляза долу и да ти приготвя компрес с лед.
— Мисля, че трябва да легнеш и пет минути да помълчиш. — За да й помогне, издърпа лакътя изпод нея и главата й се стовари върху здравото му рамо.
— Тялото ти е като камък — измърмори Камила.
— Не се опитвай да ме подлъжеш, сестричке. Половин час ще поспя.
— Нека само да…
— Ш-ш-шт! — Този път Дел разреши проблема, като обви ръка около нея и притисна длан към устата й.
Тя присви очи и се замисли дали да не го ухапе. Но преди да бе успяла да вземе решение, пръстите му се отпуснаха, а дишането му стана равномерно. За своя изненада Камила видя, че бе удържал на думата си. Точно след десет секунди вече бе заспал.
Тридесет минути по-късно, малко след като смайването й премина и самата тя се унасяше в сън, той я събуди с побъркваща целувка. Камила изскочи на повърхността, после отново бе завлечена на дъното.
По-късно, докато лежеше просната върху леглото, чувствайки се замаяна и сладостно опустошена, Дел се обърна на здравата си страна, измърмори нещо за духване на свещите и моментално заспа отново.