Ала искаше да оправи всичко, което не беше наред.
Нещо повече, осъзна той, много повече. Дел искаше тя да му се довери дотолкова, че да му каже. Да му се довери дотолкова, че да го остави той да се оправи с всичко.
Защото бе нарушил собственото си неписано правило и бе се влюбил до уши в нея.
И не му харесваше особено начинът, по който се чувстваше, помисли Дел и разтърка с ръка сърцето си. Болката бе много по-силна, отколкото от няколкото насинени ребра. И, страхуваше се, много по-трайна.
Трябваше да й каже, че не може да има никакво обвързване, нали? Разбира се, това на нея не й създаваше никакви проблеми, помисли кисело. Това направо много хубаво си я устройваше.
Е, ако той трябваше да се приспособява, нека и на нея да й се наложеше.
Освен това, „никакво обвързване“ не означаваше „никакво доверие“, нали? Ако Камила не му вярваше дотолкова, че да му каже цялото си име, тогава къде бяха техните отношения?
Влезе в къщата, после отново излезе.
Може би трябваше да отиде да провери какво става с нея. Нямаше я вече два часа. Веднъж вече бе катастрофирала, което означаваше, че нищо не й пречи отново да катастрофира. Може би в момента бе просната окървавена върху волана, или…
Миг преди да стигне до последната фаза на възбудата, чу бръмченето на мотора й. Отвратен от себе си, се скри в къщата, преди да го бе видяла как я чака.
Два пъти обиколи хола, после спря и се замисли. Приспособяване. Романтика.
Това бе нещо, което според нея бе жизненоважно във всяка култура. Тя вярваше, че културите се състоят от връзки, ритуали и любов. Може би трябваше за малко да се впусне в тази посока и да види докъде ще го доведе тя.
Влезе в кухнята в момента, в който Камила стовари върху масата един плик с покупки.
— Нося разписките за писмата ти, които изпратих — съобщи му тя.
— Добре. — Погали я по косите, защото и без това му се искаше да го стори.
Камила му се усмихна разсеяно и се обърна да прибере кутията с мляко в хладилника.
— В пощенската ти кутия имаше няколко писма. — Намръщи се и разтърка слепоочията си, където започваше да се надига главоболие. — Трябва да съм ги оставила в колата.
— Няма проблеми. — Дел се наведе да подуши шията й. — Миришеш страхотно.
— Какво? А… — Тя го потупа по рамото и се пресегна да вземе плика пресни картофи, които бе купила за вечеря. — Благодаря.
Решен да й направи впечатление, той се зарови малко по-надълбоко. Защо жените винаги… Ах!
— Да не си отслабнала? — попита Дел в прилив на вдъхновение.
— Съмнявам се. По-скоро съм качила едно кило. — Камила извади от бюфета кутията с кафето.
Зад гърба й той присви очи. Тъй като думите очевидно нямаше да го доведат доникъде, щеше да премине направо към делата.
Грабна я на ръце и я изнесе от кухнята.
— Какво правиш?
— Нося те в леглото.
— Ами… Трябваше да попиташ. Още не съм прибрала продуктите.
Дел се спря в основата на стълбите и затвори устни върху нейните.
— В някои култури — обясни той, когато се отдръпна, — жените показват желанието си за близост, като зареждат килера. Аз просто възприемам традиционните сигнали.
През безпокойството в нея се надигна любопитство:
— Коя например култура? — попита тя.
— Моята. Това е нова традиция.
— Толкова е сладко. Струва ми се, че съм ти липсвала.
— Да си ми липсвала? Ти ходила ли си изобщо някъде?
Камила издиша възмутено и Дел я хвърли на леглото. После, като я видя, че скача, размърда рамото си:
— Повредих се от усилията да те влача насам-натам. Май все пак си наддала някое килце.
Тя се надигна на лакти:
— О, наистина ли?
— Няма значение. Ще ги стопим. — И той се нахвърли върху нея.
Първата й реакция бе смях. Закачливостта не бе обичайният му стил и това я свари неподготвена. Докато Дел я търкаляше върху леглото, Камила забрави за притесненията си.
— Тежък си. — Опита се да го избута. — И не си се обръснал. И си легнал с обувки върху чистите чаршафи.
— Мрън, мрън, мрън — подразни я той, вдигна ръцете й над главата и улови устните й.
Пулсът й прескочи, после се забърза, а ръцете й омекнаха под неговите. Тялото й с удоволствие се отпусна. Дел обходи с устни брадичката й.
— Какво казваше?
— Мълчи и ме целуни.
Той хвана китките й с едната си ръка, а с другата разкопча ризата й.
— Значи демонстрираш желанието си за близост? — Плъзна пръст надолу по тялото й и се заигра с копчето на панталоните, като наблюдаваше лицето й. — Просто искам да съм сигурен, че съм разбрал правилно сигналите.
Въздухът вече бе заседнал в дробовете й.
— Когато се върнах, ти заредих килера, нали?
— Това ми харесва. — Дел смъкна ципа и докосна с кокалчетата на пръстите си голата кожа отдолу. — Хлътнала си по мен, нали?