— Идеята изглежда се е променила.
— Да, знам, но не бих могла да остана тук, ако хората разберат коя съм. Къщата ще се окаже обкръжена от журналисти, а това, ако си спомняш, беше основната причина да замина.
— Ако мислиш, че този човек би могъл да извика журналисти…
— Не. Не, разбира се, не мисля такова нещо. И не ти се обадих, за да споря с теб. Направих това, което трябваше да направя, това, което ми се струваше най-доброто за мен. И за останалите. — Камила хвърли един поглед на Дел, който си наливаше уиски. — Ще се справя.
— Аз съм ти приятелка, Камила. Обичам те. Просто не искам да те виждам да страдаш или да си разочарована. Или да те използват.
— Нямам намерение. Кажи на нашите, че скоро ще се върна вкъщи.
— А на шивачката ти?
Камила въздъхна.
— Съобщи на мадам Моник, че Нейно височество няма да я изложи на есенния бал. Лягай си да спиш, Мериън.
Затвори и отиде до хладилника да си налее нещо студено за пиене. Дел стоеше и разклащаше уискито си.
— Надявам се, нямаш нищо против, че използвам телефона ти.
— Нямам нищо против.
— Обаждам се за сметка на насрещния абонат.
— Добре. Сигурно щях много да се изненадам, ако следващия месец в сметката ми се появи разговор с Кордина.
— Да, представям си. Аз… — Тя замълча и ръката, в която бе вдигнала чашата, падна.
— Je parle francais aussi. — Дел поднесе уискито към устните си. — Ваше Височество.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Камила усети, че пребледнява. Почувства как кръвта се оттича от лицето й и го оставя студено и замръзнало. Почувства и как сърцето й заседна в гърлото и започна да бумти там.
Заради това инстинктивно изправи рамене.
— Разбирам. Не го беше споменал.
— Трябва да съм забравил — заяви той спокойно. — Както ти си забравила да споменеш, че си член на кралското семейство на Кордина. Просто някаква маловажна подробност.
— Аз никога не забравям произхода си. Не ми е позволено. Дилейни…
— И какво е значи всичко това? — Той замахна с чашата си. — Твоята версия на „Принцесата и просякът“? Няколко седмици ваканция, за да се смесиш с простолюдието?
— Не можеш да го мислиш.
— А какво трябва да мисля? Я да видим. — Дел вдигна бутилката с уиски и си наля още в чашата. Не можеше да разбере защо му се искаше да запрати шишето към стената. Нещо повече, не можеше да каже защо се въздържа. — Какво, криеш се от любовник? Някой прекалено нетърпелив да сложи ръка върху диамантите на короната?
— Това не е честно. Нямам друг любовник, освен теб.
— Нямаш, поне през последните две седмици. Трябваше да ми кажеш, че правя любов с принцеса. Това би добавило едно приятно вълнение.
Устните й едва не затрепериха, затова тя здраво ги стисна.
— А това е нелюбезно.
— Искаш честност? Искаш любезност? — Гласът му от опасно мек се превърна в злобно остър. — Сбъркала си човека, сестричке. Ако някой ме прави на глупак, аз се ядосвам.
— Не съм те правила на глупак. Никога не съм имала намерение да…
— Какво? Я стига, Камила. Ти не правиш нищо, което не си имала намерение да направиш. Дойде тук, защото искаше за малко да се правиш на нещо друго и през това време да се позабавляваш с местните.
— Това не е вярно. — В нея също започна да се надига гняв. — И това обижда и двама ни.
— Ти си обидена. — Той стовари чашата на масата, преди наистина да я бе хвърлил. — Дойде в моята къща, като се преструваше, че си нещо, което не си. Излъга ме коя си. Каква си. Момиче от ферма във Вирджиния, как ли пък не.
— Баща ми наистина има ферма във Вирджиния — извика Камила, защото бе прекалено уплашена, за да не извика. — Цял живот съм живяла там през половината от годината.
— А през останалата година в палат. Е, предполагам, че короната ти подхожда повече от сламената шапка.
— Да. Не! — Като се бореше с гнева и паниката, тя прокара ръка през косата си. — Ние имаме ферма в Кордина. Майка ми…
— „Френската“ ти майка — прекъсна я Дел студено.
— Ти каза „френска“. Аз казах „европейска“. — Ала бе слабо и тя го знаеше. — Дилейни, аз съм съвсем същият човек, който бях преди десет минути. Исках само анонимността, за да…
— Анонимност? Я стига. Ти спа с мен. Направи всичко възможно да спиш с мен. Какво, търсеше разнообразие от синята кръв? Печелиш точки, като забиваш случайни американци по време на малкото си приключение?
Камила пламна.
— Как смееш! Ти си груб и противен, и е гадно да превръщаш нещо прекрасно в нещо евтино! Няма да продължавам този разговор, няма да се оправдавам пред теб, докато си в това невъзможно настроение. Отдръпни се.