Граф Бригстън и графиня Бригстън, както и техният син, лорд Дилейни, виконт Бригстън, с голямо удоволствие приемаха поканата да присъстват на Есенния бал на Кордина.
— Обидно е. — Камила размаха последното съобщение от Дел. — Грубо, обидно и съвсем в негов стил.
Габриела седеше спокойно и си заканваше семпли перлени обици. Скоро щяха да започнат да пристигат гостите, които бяха поканени да живеят в двореца за времето преди и след бала.
— На мен ми изглежда съвсем любезно и информативно, скъпа.
И й изглеждаше много показателно, че за един месец, откак се бе върнала в Кордина, гневът на Камила ни най-малко не бе охладнял, когато ставаше дума за Дилейни Кейн.
— Това е, защото не го познаваш — беснееше Камила. — Непоносим, такъв е той. Докладва ми, сякаш съм някаква счетоводителка. Долари и центове, това е всичко. И не казва нищо за разкопките, както знае, че това са нещата, които ме интересуват. И виждаш ли как се е подписал отново? Доктор Дилейни Кейн. Сякаш сме непознати. Отвратителен е.
— Каза ми. — Габриела се обърна на стола пред тоалетката си. Косата й бе опъната назад и откриваше лицето й, за което съпругът й казваше, че с всяка година става все по-хубаво. Тя не вярваше, но й бе приятно да го чува. Очите й, със същия златистокафяв цвят като на дъщеря й, бяха спокойни и сериозни, и не издаваха нищо от хумора и чувството на очакване, които преживяваше. — Сигурна съм, че ти е благодарен за помощта за финансирането на проекта, Камила. Разделили сте се толкова зле и вероятно той също се чувства неловко.
— Би трябвало да се чувства ужасно неловко. Би трябвало да съжалява и да се чувства нищожен. — Камила се завъртя из красивата стая на майка си, погледна през прозореца потресаващия изглед към градините и яркосиньото море зад тях. — Аз и без това не уредих финансирането за него, уредих го за проекта. Работата е най-важна. Откритието е интересно и заслужава да бъде завършено.
И интересът на дъщеря й към работата не бе избледнял през седмиците, откак се бе върнала. Може би дори бе нараснал. Камила прекарваше часове над книгите, отиде в университета да говори с професори, претърси библиотеката за още книги и документи за археологията.
Не пренебрегваше нито едно от задълженията си. Просто не бе такава. Имаше моменти, в които на Габриела й се искаше дъщеря й да е по-малко всеотдайна. Макар да се безпокоеше, бе доволна, когато Камила открадна тези седмици за себе си.
Собственото й сърце я болеше, когато малкото й момиченце се върна с разбито сърце. Бе благодарна, че отношенията им бяха такива, че Камила сподели с нея — за това, че се бе влюбила и бе станала любовница на Дилейни. Габриела знаеше, че една жена винаги има нуждата да поговори с друга жена.
И сега, макар да виждаше, че дъщеря й страда, донякъде се радваше, че сърцето на Камила бе постоянно. Тя все още бе много влюбена. Майка й, с малко помощ, имаше намерение да се погрижи Камила да получи каквото иска. Дори ако това означаваше малко — съвсем малко, каза си тя — да се понамеси.
Стана, приближи се до дъщеря си, сложи ръце на раменете й и я целуна по главата.
— Любовта не винаги е любезна.
— Дел не ме обича. — Още я болеше, много я болеше. — Мамо, той ме гледаше с такава омраза. Изхвърли ме от живота си с по-малко съжаление, отколкото би изпитал към бездомно куче.
И би трябвало да си плати, помисли Габриела яростно. Надяваше се дъщеря й да има грижата за това.
— Ти не си била честна с него.
— Опитвах се да бъда честна със себе си. И да не съм била права, все пак би трябвало да има място за… Няма значение. — Камила изправи рамене. — Аз имам свои интереси и задължения, Дел си има негови. Иска ми се балът вече да е минал.
— Когато мине, ще отидеш на първите си разкопки. За теб ще бъде много вълнуващо.
— Само за това мисля. — Безмилостно сгъна официалното писмо от Дел и го остави настрани. Както, обеща си тя, щеше да остави и мислите за него. — Представи си ме да изучавам артефакти от Долния палеолит във Франция. Доктор Лезуер е толкова великодушен, толкова любезен. Много ще се радвам да работя с неговия екип и да се уча от него. Ала сега съм изостанала от графика. Сара Латимър пристига след два часа. Мисля, че ти разказах за Сара, продавачката от Върмънт, която беше толкова мила с мен.
— Да, разказа ми. Нямам търпение да се запозная с нея.
— Искам да си прекара много интересно времето. Леля Ив ще я разведе, и ще може да се срещне с чичо Алекс преди дамския чай утре.
— Искам да посрещнеш с мен някои от моите лични гости, граф и графиня Бригстън и техния син. Трябва да пристигнат след половин час. Ще ги приема в Златната зала.