Виконт Бригстън, помисли тя. Какво беше това? Как можеше един американски учен да се превърне в английски аристократ? Какво нахалство.
Камила студено наклони глава, после вдигна брадичка.
— Милорд — произнесе с тон, мразовит като зимата.
— Мадам — отвърна той и с ясно изписано в очите раздразнение пое протегнатата й ръка и я целуна.
Справи се. Камила бе прекалено горда и прекалено добре възпитана, за да не се справи. Ала следващите тридесет минути бяха истинско мъчение за нея. Тя поддържаше своята част от разговора. Което бе повече, мислеше мрачно, отколкото успяваше да стори Дел. Той едва изръмжаваше по нещо нечленоразделно, и то само когато го попитаха.
Защо трябваше да изглежда толкова висок, толкова красив и толкова мъжествен? Костюмът и вратовръзката би трябвало някак да го смаляват или поне малко да го укротяват. Но не успяваха.
— Синът ми — каза по едно време Алис — е много щастлив и е благодарен за помощта ви за финансиране на проект „Брадвил“, мадам. Не е ли вярно, Дел?
Той се размърда на стола си.
— Предал съм моите и на екипа благодарности чрез писма и отчети до Нейно височество.
— Да, получих едно от вашите писма едва тази сутрин, лорд Дилейни… — Камила се усмихна с леден поглед. — Колко странно, не споменавате, че идвате в Кордина, при това толкова скоро.
Нямаше да е тук, ако имаше някакъв избор, помисли Дел. Майка му го подгони като вълчица и само дето не го завлече за ухото в самолета.
— Не бях съвсем сигурен, че ще успея да вместя пътуването в графика си.
— Толкова сме доволни, че сте успели — намеси се Габриела, предупредена от бойния пламък в очите на дъщеря си. Когато гневът на Камила се надигаше толкова бързо, езикът й можеше да е смъртоносен. И необмислен. — За да можем по някакъв дребен начин да ви се отплатим за гостоприемството, което сте предложил на Камила във вашия дом във Върмънт. Прекрасна част от Америка, както съм чувала. Съжалявам, че самата аз никога не съм я виждала. — Не можеше да се каже, реши Габриела, кой бе по-шокиран от непринуденото споменаване на предишните им отношения, принцесата или виконтът. И двамата я зяпнаха, докато тя отпиваше от чая си. Помисли си… Бе почти сигурна, че чува как графинята сподавя смеха си. Сега щеше да ги види колко дълго още щяха да успеят да продължат да се държат като любезни непознати. — Камила започна да проявява жив интерес към вашата област, милорд — продължи Габриела. — За една майка винаги е приятно да види детето си толкова ентусиазирано.
— И също толкова приятно за детето да развлича майка си — допълни Камила с мила усмивка, ала в нея се четеше намек, който само майка й можеше да долови. — Каква интересна изненада, че сте поканили лорд Дилейни и неговите родители, без да споменете за тези планове пред мен.
— Надявах се, че ще е изненада и че ще ти бъде приятно да предложиш гостоприемството на Кордина. — Бе казано весело, но твърдо.
— Разбира се. Нищо не би ми било по-приятно, отколкото да се отплатя на лорд Дилейни за… Всичко.
— Сигурна съм, че бихте желали да си починете малко след пътуването — обърна се Габриела към Найлс и Алис и се изправи. — Камила, може би ще покажеш на лорд Дилейни градините.
— Аз не… — започна Дел и стисна зъби под убийствения поглед на майка си. — Не бих искал да ви затруднявам.
— Това не е никакво затруднение. — Габриела сложи една тежка ръка на рамото на Камила и се отдалечи да отведе родителите на Дел.
Попаднала в капан, Камила се изправи, овладя се и се обърна към него.
— Първо, искам да ти бъде съвсем ясно, че нямах и най-малка представа, че ще бъдеш тук. Иначе щях да направя всичко възможно да не присъствам на това посрещане.
— Това ми е ясно. Ако можех да се измъкна от това пътуване, щях да го сторя. Повярвай ми.
— Второ — продължи тя със същия студен и изискан тон, — имам не по-голямо желание да ти показвам градините, отколкото ти имаш да ги разглеждаш. Обаче имам още по-малко желание да разстройвам майка си или твоите родители. Десет минути би трябвало да са достатъчни. Сигурна съм, че толкова време бихме могли да се изтърпим… Милорд — изсъска накрая Камила.
— Не си го изкарвай на мен. — Той също стана и откри, че говори на гърба й, защото тя вече излизаше на терасата в другия край на стаята.
Пъхна ръце в джобовете си и я последва. Това, помисли Дел, щяха да бъдат четири много дълги дни.
ДЕСЕТА ГЛАВА
В крилото за гости на третия етаж Алис спря пред входа на апартамента, който им бяха предоставили за времето на престоя им в Кордина.
Бе дошъл моментът, реши тя, да провери впечатленията си и инстинкта си, що се отнася до Габриела Кординска.