— Мисля си, мадам, дали бих могла да ви помоля да ми отделите малко време. Насаме.
— Разбира се. — Откак за пръв път видя своята гостенка, Габриела преценяваше възможностите си и обмисляше как е най-добре да се държи с нея. Струваше й се, че Алис Кейн предпочита директния подход. Когато бе възможно, самата тя също. — Ще отидем в моята дневна. Там е много приятно, много спокойно.
Докато водеше Алис през двореца към семейните апартаменти, тя говореше за историята на сградата, за колекцията от произведения на изкуството. Продължаваше да поддържа този любезен екскурзоводски тон, докато се настаниха удобно зад затворените врати на елегантната дневна, издържана в розово и синьо.
— Мога ли да ви предложа нещо освежаващо, лейди Бригстън?
— Не, мадам, благодаря ви. — Алис седна и скръсти ръце. — Ние очевидно и двете сме наясно с отношенията между нашите деца и неблагоприятния начин, по който са се развили тези отношения това лято — започна тя.
— Да. Вашият син е бил толкова любезен да предостави подслон на моята дъщеря.
— Моля за извинение, но това са глупости. Той го е направил не от любезност, или поне не само. Не че е грубиян, просто е дебелоглав.
Габриела се облегна назад.
— Лейди Бригстън… Алис — обърна се тя топло към нея, доволна, че не се бе излъгала в преценката си. — Не бях сигурна, че постъпвам правилно с Камила, като поканих вашето семейство… И като не й казах нито за поканата, нито за титлата на сина ви. Исках да й дам време да почувства сърцето си и исках да преценя реакцията й, когато види отново сина ви. В момента, в който се срещнаха, разбрах, че в крайна сметка съм постъпила правилно.
— Видяхте ли как се гледаха? Е, преди да настръхнат един срещу друг като куче и котка.
— Да, видях. Те се обичат, ала и двамата позволяват на гордостта да стои между тях.
— При Дел е повече от гордост. Той толкова прилича на баща си. Хвърли му няколко стари кокала, и ще може с часове да ти разказва за жената, на която са били тези кокали преди три хиляди години. Дай му жена от плът и кръв, и Дел не знае какво да прави. Не че е глупав, мадам…
— Бри — прекъсна я Габриела.
Алис си пое дъх и се разположи по-удобно на стола. И тя като сина си познаваше формалностите на протокола, и също като сина си ги намираше малко глупави. Радваше се, че и Нейно височество бе на това мнение.
— Бри. Той не е глупав. Просто си е един Кейн. Отначало докрай.
— Не обичам да се бъркам в живота на децата си — подзе Габриела.
— Аз също. Официално.
За момент не казаха нищо, после и двете започнаха да се усмихват.
— Защо да не изпием по едно малко бренди? — предложи Габриела.
Бе хубаво, помисли Алис, когато можеш да видиш жената, която синът ти обича, в очите на майка й. И когато ги харесваш и двете.
— О, защо не?
Габриела с удоволствие стана да вземе бутилката и да налее чашите.
— Имам една идея, която официално не е намеса, но може малко да помогне. Синовете ми биха я нарекли „двойна игра“.
— Цялата съм слух.
Десет минути по-късно Алис кимна:
— Харесва ми вашият стил. Това е добре, след като ще бъдем сватове. — Чу повишени гласове и погледна към прозореца. — Това е Дел. Когато е бесен, боботи като бик.
Едновременно станаха и тръгнаха към балкона. Едновременно сплетоха ръце и погледнаха надолу към своите деца.
— Карат се — съобщи Габриела с натежал от вълнение глас.
— Страхотно, нали?
— Не би трябвало да подслушваме.
— Ние просто си стоим тук и дишаме чист въздух. Не сме виновни, ако те си викат.
— И аз така мисля.
Габриела понечи да се приближи още малко към балкона и в този момент чу как вратата на дневната й се отвори и после се затръшна.
— Тук ли е още онова магаре Кейн?
Тя ужасена затвори очи и се обърна към мъжа си, който идваше към отворената врата на балкона.
— Рийвс… — прошепна Габриела.
— Вие трябва да сте бащата на Камила. — Алис с усмивка пристъпи напред и му подаде ръка. — Аз съм майката на магарето. Ние тук точно се преструвахме, че не подслушваме, докато те си крещят в градината. Не искате ли да се включите?
Той ги зяпна, висок мъж с посребрена черна коса, а жена му избухна в безпомощен смях.
— Ами… — бе всичко, което успя да каже Рийвс.
Тя не бе имала намерение да спори. Всъщност Камила си бе заповядала да не се лови на никаква въдица, която Дел можеше да й хвърли. Магаре такова. Караше го да препуска по градинските алеи и не се отдаде на удоволствието, което обикновено изпитваше от ароматите, цветовете, очарованието.
— Особено се гордеем с нашите розови градини. В тях са представени повече от петдесет сорта, включително увивни видове, засадени край така наречената La Promenade de Rose. По-обикновените лехи в далечните краища според мен добавят чар към елегантността.