Мериън само се усмихна:
— Сигурна съм, че ще можем да ви услужим.
Той се чудеше дали няма да направи услуга на всички, ако просто си замине. Майка му щеше да се вбеси, баща му да се слиса. И двамата щяха да се почувстват неудобно, но Камила очевидно щеше да изпита облекчение.
И нямаше да трябва да я вижда, да я гледа и да се опитва да не си спомня как изглеждаше по джинси и тениска, докато пържеше яйца. Не че сега имаше нещо общо с този образ.
Бе изискана, блестяща и елегантна като диамантите, които проблясваха в ушите й. И също толкова студена, както се опитваше да си внуши.
Ала му мина през ума, че не може да я остави да го изгони — така, както я бе изгонил той. Щеше да остане, ако не за друго, то за да й покаже какво значи характер.
Не бе трудно да не я среща. Дворецът нямаше нищо общо с петстайната къща във Върмънт.
И не можеше да каже, че по някакъв начин не се забавлява. Харесваха му братята й, братовчедите й. Сякаш гледаше бягаща глутница красиви вълци, съвсем малко опитомени.
Като единствено дете никога не бе знаел какво значи голямо весело семейство. Което, както скоро откри, бе точно това, което бяха под титлите и лустрото. Семейство. Толкова близки, че му бе трудно да запомни кои са братя и сестри, кои братовчеди.
Няколко от тях го склониха да отиде в конюшнята, която се оказа истински конски дворец. В момента, в който откриха, че може да язди, го покачиха върху един кон.
Така се запозна с Александър, владетеля на Кордина, с неговия брат, принц Бенет, с вуйчовците на Камила. И с баща й, Рийв Макджий.
— Сър. — Един от младите мъже, според него Дориън, ги представи официално.
Дел се размърда на седлото. Бе обучен, разбира се, но минаваха месеци и години, без да му се налага да се придържа към протокола. Не му харесваше сега да трябва да го изрови, а още по-малко му харесваше да се чувства оглеждан критично от три чифта студени очи.
— Добре дошъл в Кордина, лорд Бригстън — произнесе Алекс с любезен и едва доловимо сдържан тон. — И в моя дом.
— Благодаря ви, сър. — Дел успя да направи нещо като поклон, яхнал игрив жребец.
— Щастливи сме, че сте тук и че можем да ви се отблагодарим за гостоприемството, което сте проявили към моята племенница. — Под любезността се усещаше острота. Алекс се постара тя да се усети.
— Конят иска да препусне — обади се Бенет, защото му стана мъчно за Дел. Горкият нещастник, помисли той. Сам срещу всички. — Струва ми се, че ще можете да се справите с него.
Дел усети бързото клъцване от думите на Алекс — като резка от наточен меч за фехтовка. Предпочете да насочи поглед към по-дружелюбния му брат.
— Той е истински красавец.
— Ще ви оставим да се насладите на ездата. Би ми било интересно да поговоря с вас за вашата работа — добави Александър. — След като принцеса Камила толкова се е пристрастила към нея.
— На вашите услуги, сър.
Алекс кимна и насочи коня си към конюшнята. Бенет хвърли към Дел един поглед, в който се четеше известно съжаление, и последва Алекс. Рийвс завъртя коня си, докато се озова рамо до рамо с Дел.
— Вие — заяви той и посочи към синовете и племенниците си. — Заминавайте. — После се обърна към Дел. — Време е да си побъбрим с вас — добави, когато ехото от копитата отшумя по хълма. — Чудя се дали можете да ми кажете една добра причина да не ви счупя врата.
Е, помисли Дел, сега поне нямаше нужда от протокол и политика. Човекът имаше вид, сякаш нямаше никакъв проблем да му счупи врата. Бе здрав, широкоплещест, а ръцете му изглеждаха груби и очевидно го сърбяха.
И според Дел приличаше повече на воин, отколкото на който и да било фермер, когото бе виждал.
— Съмнявам се — реши той. — Тук ли желаете да го направите, или на някое по-усамотено място, където можете да изкопаете един плитък гроб и да ме хвърлите в него?
Рийв се усмихна тънко.
— Да пояздим. Имате ли навика да приемате заблудени млади жени в къщата си, Кейн?
— Не. Тя беше първата. Мога да ви обещая, че ще бъде и последната.
Денят бе топъл, ала ветровит. Дел не можеше да понася, че се поти. Този човек имаше очи като лазери.
— Искате да ви повярвам, че сте я приели заради доброто си сърце. Не сте имали представа коя е тя, макар че лицето й е върху кориците на списанията, във вестниците, по телевизионните екрани по цял свят. Не сте имали намерението да я експлоатирате, да използвате влиянието й за собствена изгода. Нито да изтъргувате с пресата истории как сте я вкарали в леглото си?
— Я чакайте малко! — Дел спря коня си и сега неговият поглед прогаряше. — Аз не използвам жените. Изобщо не бих могъл да я използвам, защото ако се бях опитал, тя щеше да ме изрита в зъбите. Нямам време за клюкарски списания и за телевизия и не съм очаквал някоя избягала принцеса да е заседнала на банкета на шосето в бурята. Тя каза, че е останала без пари, затова й предоставих място, където да живее, и й дадох работа. Не съм й задавал много въпроси и не съм й обръщал много внимание.