— Е, очевидно достатъчно внимание, за да я вкарате в леглото си.
— Точно така. И това не засяга никого, освен нас. Ако искате да ми теглите един ритник заради това, давайте. Но ако започнете да ме обвинявате, че съм взел онова, което се случи между нас, и съм го превърнал в някаква евтина вестникарска историйка, аз ще ви изритам.
Правилен отговор, помисли Рийвс. Съвсем правилен. Той се размърда на седлото. Момчето си го биваше, каза си доволен. Ала нямаше причина да не го поизмъчи.
— Какви са намеренията ви към дъщеря ми?
Пламналото от гняв лице на Дел побледня.
— Моите… Моите… Какво?
— Чу въпроса, синко. Завърти си езика в устата и отговори.
— Нямам никакви намерения. Тя дори не иска да говори с мен. Не й се мотая в краката.
— И това точно когато бях започнал да мисля, че все пак не си пълно магаре. — Рийвс отново завъртя коня си. — Дай на жребеца един хубав галоп — посъветва го той. — И внимавай да не паднеш и да не си счупиш дебелата глава.
Докато яздеше обратно към конюшнята, Рийвс мислеше, че разговорът може да не беше точно какъвто си го бе представяла жена му, когато го помоли да си поговори с Дел по мъжки. Но определено бе удовлетворителен.
На Камила също щеше да й бъде приятен един хубав галоп. Ала дамският чай изискваше нейното внимание и нейното присъствие. Тъй като времето бе много хубаво, приемът бе организиран на южната тераса и в розовата градина, така че гостенките можеха да се наслаждават на изгледа към Средиземно море и на аромата на цветята.
Леля й се бе спряла на небрежно елегантен стил, така че масите бяха с покривки с топъл прасковен цвят, а съдовете — в тъмно кобалтовосиньо. Плитките купи преливаха от още весели тропически цветя, а сервитьори с бели сака наливаха шампанско и чай. На всяка дама бе подарена по една сребърна пудриера, върху която бе гравиран кралският герб.
В сенките на потънала в цветя беседка тихо свиреше арфа.
Леля й Ив, помисли Камила, знаеше как да създаде приятна обстановка.
Жени в развяващи се рокли се разхождаха из градината или се събираха на групички. Камила знаеше своите задължения и се движеше сред гостите, хванала в ръка чаша с шампанско. Усмихваше се, разменяше любезности, приказваше, а всички мисли за Дел бяха изгонени в едно ъгълче на съзнанието й и безмилостно заключени там.
— Не мога да те видя. — Ив я хвана под ръка и я отведе настрани. Тя бе дребна жена с буйна гарвановочерна коса, прекрасна рамка за нежното й лице. Тъмносините й очи светеха, докато водеше Камила към края на терасата. — Сега няма достатъчно време — продължи тя с глас, в който все още се долавяше провлаченият говор на родния й Тексас, — но по-късно искам да ми разкажеш всичко за твоето приключение. До най-малките подробности.
— Мама вече ти е разказала.
— Разбира се — засмя се Ив и я целуна по бузата. Габриела не само й бе разказала, тя бе договорила помощта й в заговора. — Но това е информация от втора ръка. Предпочитам първоизточника.
— Очаквам чичо Алекс да ми се скара.
Ив вдигна вежди:
— Това безпокои ли те?
— Не искам да го разстройвам.
— Ако аз се безпокоях за това, досега да съм си изгризала ноктите от притеснения. — Ив сви устни и огледа безупречния си маникюр. — Глупости. Той трябва да е това, което е — добави по-сериозно и погледна към синьото море, което миеше бреговете на втората й родина. — Толкова много отговорности. Чичо ти Алекс е роден с тях, възпитан за тях. Както и ти, миличка. Ала той ти вярва, напълно. И е много заинтригуван от твоя младеж.
— Това не е „моят младеж“.
— Ами… Добре. — Ив много добре си спомняше как се мъчеше да твърди, че Алекс, престолонаследникът на Кордина, не е неин. — Да кажем, че вуйчо ти се интересува от работата на лорд Дилейни… И от твоя интерес към нея.
— Леля Крис помогна страхотно — отбеляза Камила и погледна към по-голямата сестра на Ив. Официално тя не бе леля на Камила, но в семейството всички се чувстваха роднини.
— Крис от всичко най-много обича една добра кампания. Това е защото се е омъжила за тексаски политик. Сенаторът с голямо удоволствие обсъди изследователския проект „Брадвил“ със своите колеги от Флорида.
— Много съм благодарна на леля Крис, че го убеди да го стори. Между другото, тя изглежда чудесно.