Ала един собственик на много роби би могъл да стане опасен за обществения ред. Можел да ги въоръжи, да извърши убийства, да предизвика смутове и да повлияе на резултатите на „безупречните“ избори! Така че робите, които не били признати за личности, можели да разбият националното единство и да разклатят демократичните основи на свободното общество — когато било… свободно и демократично! И не само като роби биха могли да съборят държавата, но и като освободени, бивши роби! Тези освободени роби омърсявали чистотата на римската кръв — това не било кой знае каква загуба! — но най-вече увеличавали числото на несъзнателните римски граждани. Защото, с редки изключения — някои освободени роби станали големи писатели! — повечето от тях били хора с мъртво национално съзнание, каквито били и повечето от политиците и военачалниците в Рим, господарите им.
Споменахме вече, че държавата нямала право да се меси в освобождаването на роби. Но въпреки това Сула само за един ден освободил десет хиляди роби! Защо? За да ги превърне в побойници и опора на диктатурата си. Тези освободени роби повлияли за нарастването на безнравствеността сред свободните граждани и разстроили националното единство в Рим и Италия.
Стопанското значение на робовладелческата система останало на втори план. Превес взело моралното значение. Загубвайки свободата си, всички роби загубвали своята индивидуалност, националното си съзнание, езика си, традициите, обичаите и нравите си. Следователно загубвали всякаква вътрешна възпираща сила срещу злото. Губели всякаква предпоставка не само за нравствено, но и за обществено развитие.
Робите представлявали един много силен фактор за покваряването на гражданите, а господарите от своя страна представлявали основната причина за покваряването на робите. Робите нямали никакъв друг „идеал“ освен сляпото, пасивно подчинение на господаря. Най-голямата им „добродетел“ бил страхът от наказание. В своите комедии Плавт ни дава няколко типа на „градски“ роби. Всички те са хора лукави, зли, безсъвестни, без радост, без надежда, алчни, лъжци и злосторници!
Злосторници били най-вече полските роби и особено тези, които били по планините. Това е лесно обяснимо. По полята и планините много по-лесно можело да се разбойничествува, защото и опасността била по-малка.
В повечето случаи робите работели по цял ден оковани във вериги, а през нощта ги затваряли в тесни помещения като животни; понасяли или вършели най-унизителните неща, всичко, каквото им заповядал господарят. Тези оскотени, низвергнати, без никакво национално, семейно и обществено чувство „подхора“ безусловно са оказвали влияние върху моралния и духовен живот на робовладелците и особено върху техните деца. След като не били длъжни да дават сметка никому за това, как използуват робите си, съвсем естествено било господарите да загубят на свой ред всякакво чувство за човечност и справедливост не само спрямо робите, но и спрямо свободните хора. Ето как възникнало в римската държава това крайно пренебрежение към живота на другите. Най-голямата проява на това презрение били кървавите зрелища с гладиаторите и с дивите зверове, зрелища, които представлявали най-изтънчено естетическо удоволствие за тези ужасни хора. Това незачитане на живота на другите свидетелствува за жестокостите, на които се отдавали римските пълководци над победените народи.
Бащите насаждали в душите на децата си диви инстинкти и дух на властолюбие. По този начин незачитането на живота на другите в течение на няколко века се превърнало във „втора природа“. Невъзможно е да си представим един римлянин от епохата на упадъка като човек със съвест, притежаващ най-важното чувство за едно обществено съжителство — чувството за състрадание.
(обратно)ГРЪЦКАТА КУЛТУРА
Римляните като всеки земеделски народ в онези първи години на историческия си живот били хора практични и много консервативни; а това ще рече — егоисти. Равнодушни били към най-големите проблеми на живота и духа и почти напълно им липсвало творческо въображение.