КРАС БОГАТАША 115–55 г. пр.н.е.
Сула бил наречен Щастливия, Лукул — Ксеркс, а Крас, по-просто, но по-изразително — Богаташа. И много правилно. Той бил най-богатият човек на своето време.
Садистът Сула ограбвал провинциите, чуждите страни и свободните римляни, за да разполага в изобилие със средства, с които да поддържа политическото си господство. Лукул, епикуреецът, грабел, за да има в изобилие средства за своите физически и духовни наслади — за да задоволява чувствата и суетността си. А користолюбивият Крас извършвал многобройни доходни сделки и също така оплячкосвал чуждите земи, за да трупа богатства и да може по този начин да бъде първи в икономическо отношение в Рим, но трети в цялата държава — след Помпей и Цезар.
И Сула, и Лукул постигнали това, за което жадували. Но Крас не постигнал това, за което жадувал. Успял да стане най-богатият човек в Рим, но не успял да стане най-силният. Не бил способен да се радва на несметните си богатства, така както се радвали на своите Сула и особено Лукул. Защото бил страшен скъперник. Не харчел дори за себе си; само за политическите си интереси — и то пак, за да може да спечели хилядократно повече. Това сребролюбие му изяло главата. Понеже искал да направи несметните си богатства още по-несметни, отишъл да се бие в дълбините на Азия срещу най-войнствения народ в древността, партите. И там паднал убит безславно — загубил и живота си, и богатствата си, и първенството, към което се стремял.
Крас имал обикновен ум, средно силна воля, но бил крайно славолюбив. Съвременниците му казвали за него, че всичките му добродетели били засенчвани само от един негов порок — сребролюбието. Ала Плутарх поправя римляните и казва: „Всичките пороци на Крас били засенчвани от този най-голям негов порок.“ А всъщност истината е следната: всичките „неспособности“ на Крас били компенсирани от една голяма негова способност — предприемчивия му дух.
Егоист и користолюбив, той се кланял на един-единствен бог — на Мамона. Трупал чрез безброй измами и нечестни дела пари и само пари. И ги харчел, за да печели благосклонността и гласовете на народа. Веднъж дал обед на римския народ, „пиршество“, и за тази цел трябвало да си набави 10 000 маси! Друг път в продължение на три месеца давал даром на всеки римлянин ежедневната му дажба храна! И всичко това вършел от празна суетност. Искал да получава в изборите повече гласове от великия Помпей! А Помпей бил горд и не се стремял да бъде първи с парите си, а с меча си. И не ласкаел народа. А Крас обратното, дружал с хора от народа и се мъчел да запомни всеки и да ги поздравява по име! Такива неща, но най-вече парите, се харесват винаги на покварените народи.
Но нека проследим кариерата на Марк Крас. Тя е много показателна не толкова за неговата ловкост и умение, колкото за нравите на онази епоха и за начина, по който е бил устроен стопанският живот тогава.
Крас е асът на… спекулантите в Рим. Цялото му бащино наследство не надвишавало триста таланта. Но ги умножил толкова много, че преди да тръгне на поход срещу партите, седнал и пресметнал цялото си богатство, всичко! След като отделил една десета част от парите си, която принасял в дар на Херкулес, след като спаднал и стойността на житото, което, както казахме, давал на всеки римлянин в продължение на три месеца, открил, че му остават 7100 таланта, както ни съобщава Плутарх, или 200 милиона сестерции, както пише Плиний.
Ала как натрупал всичките тези пари?
Най-напред се отдал на политиката. Застанал на страната на Сула. Но когато Сула напуснал Рим и се намирал в Гърция, където воювал срещу Архелай и Атинион (с войската и съюзниците на Митридат), Марий се възползувал от това и се завърнал в Рим. Изплашен да не би привържениците на Марий да го убият като приятел на Сула, Крас офейкал и потърсил убежище в Иберия. Ала когато след митридатската война Сула се завърнал победител и отрупан с трофеи в Рим и станал почти абсолютен владетел на римската държава, Крас също се завърнал в столицата. Това било чудесен случай за грабеж!
Но какво ставало всъщност? Сула бил обявил проскрипциите — избиването на враговете му и конфискацията на имуществата им. И същите тези имущества Сула продавал на търг. А Крас в това отношение имал две предимства: първо, бил политически приятел на тирана, и второ, бил „пострадал“ — но преднамерено „пострадал“! — и като „пострадал“ имал привилегии при публичните търгове. И така този голям спекулант и хищник купувал за парче хляб имуществата на убитите. По този начин според закона на джунглата, който гласи: „Твоята смърт е моят живот“, Крас превръщал смъртта на съгражданите си в свой живот. А живот за него била парата!