Както лешоядите и враните следват войските, за да изядат убитите, така и Крас следял списъците на обречените на смърт, за да им изяде имуществото.
Огънят и войната били двата главни източника на богатството му. Видяхме вече как забогатял от гражданската война и ще видим как забогатял и от войната срещу партите, но как е забогатял и от огъня? Ето как:
Улиците на Рим представлявали тесни сокаци, а къщите, особено в кварталите, дето живеел простият народ, били дървени. И пожарите били често явление. Когато пламвал пожар, огънят не можел да се локализира. Изгаряли цели квартали. Плутарх нарича пожарите в Рим „ендемични бедствия“…
След пожара обгорелите останки, а и самите места за строеж, имали нищожна стойност. Също така онези, които имали къщи в съседство с огнището на пожара, искали да ги продадат на каквато и да е цена, защото не знаели какво ще ги постигне утре. Утре можели да загубят всичко.
И така Крас се явявал купувач на развалините за парче хляб. По този начин успял да стане собственик на огромна част от Рим, а след това да препродава местата едно по едно на много по-високи цени. И печелел несметни пари.
Друг важен източник на доходи за Крас били книгите. В онази епоха имало голямо търсене на ръкописи и всеки благородник, всеки политик и всеки образован човек искал да има своя библиотека.
Намирал, значи, Крас роби краснописци, купувал ги евтино и сетне им вадел душата от работа, като ги карал да правят преписи на най-известните произведения. Играел, така да се каже, ролята на „издател“ в онази епоха. Работа и достойна, и доходна.
Освен сделките с места, изкупуването на имуществата на „обречените“ и издаването на ръкописи Крас вършел още една също така много доходна работа — имал сребърни мини и много ниви, които обработвал. И като връх на цялата тази дейност, давал в заем пари с огромна лихва: играел ролята и на лихвар, и на банкер.
Банкерът давал в заем големи суми на влиятелни приятели и политици, на разни платежоспособни дружества и дори на цели градове. Когато давал пари в заем заради политическите си интереси, не вземал лихва — по-късно получавал от кредитираните от него политици или управлението на някоя провинция, или ръководството на някоя приходоносна война! Ала когато нямал нужда от длъжника си, кредиторът Крас си искал обратно всичките пари! Така, че „безлихвените заеми ставали по-лоши от лихвените“.
И така виждаме, че за епохата си Крас е притежавал много предприемчив ум и се залавял за всяка „сочна“ работа. Но вършел и нещо по-просто — грабежи! Ще възкликнете: „Грабежи ли?!“ Защо не! Каквото вършели големите римски пълководци в Италия и провинциите, същото вършели и най-големите вълци в града, които се възползували от бъркотиите. Големите военачалници грабели посредством войската си, а големите сребролюбци грабели посредством бандите си.
Докато Цина отсъствувал, Крас организирал една шайка от 1500 души, хора от кол и въже, и с тях обикалял из Италия и ограбвал градовете. Както се възползувал от положението на пострадалите от пожарите, така и сега се възползувал от анархията, която царяла по онова време.
Но такъв изгоден случай не бил единствен. Когато Сула се завърнал от Азия и станал господар на Рим, Крас се присъединил към него. И като „фактор“ в партията събрал известен брой хаймани и ограбил град Турдеция в Умбрия и задържал цялата плячка.
Но този отвратителен негодяй не бил само разбойник, а и нещо по-лошо — убиец! Когато Сула час по час публикувал своите проскрипции, Крас карал да убиват и други хора, които не били включени в списъците, но пък били богати. И всичко това, за да купи имуществото им при публичния търг.
Когато Помпей и Цезар си поделили държавата, взели за свой трети съдружник Крас. Не, разбира се, заради военните му способности или заради политическия му ум, а заради богатствата му. Това е така нареченият първи триумвират.
И когато другите двама съдружници му възложили управлението на Азия, радостта на Крас била неописуема. Ще обяви война на партите и ще оплячкоса необятната им страна. Това ще рече пара, а не това, дето има сега!
Мнозина в Рим негодували против тези опасни и безсрамни планове на Крас. Защото се готвел да се бие срещу хора, които не били извършили „никаква несправедливост и освен това имали сключени договори с римляните“! Ала и партите не били неподготвени за подобна изненада! Познавали много добре методите на римляните — „че не съблюдават договорите, които подписват“.