Обаче най-голямото икономическо начинание на Антоний било покоряването на Азия. Членовете на триумвирата си поделили света, Октавиан взел Италия, Лепид — Африка, и Антоний — Азия. Антоний повел със себе си многобройна войска и обещал на всеки войник голяма сума като подарък! Нужни му били, значи, големи източници на средства. И затова смазал от данъци азиатците. Когато влязъл тържествено в Ефес, жителите на града го нарекли „прелестния и нежен Дионисий“, и действително бил такъв за малцина, за приятелите си; обаче за повечето хора, за поданиците, бил жестокият и див Дионисий, тоест човекоядец! „Защото вземал — казва Плутарх — имуществото на знатни люде и го подарявал на негодяи, на хора от кол и въже, и на ласкателите си!“
И за да си набавя пари, които пръскал безразсъдно, направил следното… нововъведение: задължил азиатските градове да му плащат двойно дължимия годишен данък. И тогава ораторът Хибреас от град Миласа в Кария в защита на интересите на родината си казал на Антоний:
— Щом можеш да вземаш два пъти данъка за една година, тогава навярно можеш да направиш така, че да имаме две жътви и два пъти да събираме плодовете на земята!
Във всеки случай благодарение на това безмилостно дране събрал баснословната сума от 200 000 таланта, или около осем и половина милиарда златни драхми! И при това, без да дава сметка никому! Изяждал ги, изпивал ги, раздавал ги! Въобще водел живот на азиатски монарх, както ще видим. Само ще добавим, че веднъж, когато обсаждал комагенския цар Антиох в столицата му Самосата, се съгласил да вдигне обсадата и да го остави на мира срещу 300 таланта!
И турил в джоба си и тези таланти в името на величието на Римската империя и в името на… човеколюбието.
„На добродетелните и на разумните хора — казва Цицерон, а такива добродетелни и разумни хора като него не били много в Рим! — Антоний не се нравел, поради начина си на живот; напротив, те го мразели заради гуляите му, заради безумствата и разточителството му, и задето се въргалял с проститутки и по цял ден спял, разхождал се и пиянствувал и по цели нощи прекарвал в пируване, зрелища и сватби на актьори и смешници.“ Разправят, че една сутрин, след като пил цяла нощ на сватбата на актьора Хапий, Антоний, поканен от народа да дойде на Форума, се явил в такова лошо състояние, че повърнал пред насъбраното множество, и затова един негов приятел държал пред устата му плаща си, та народът да не гледа отвратителното зрелище. Обичал една актриса, една малка женичка на име Китера. И вземал тази жена в носилката си и я водел със себе си от град на град, следван от цяло шествие слуги. При тези си пътешествия носел винаги златни чаши, опъвал палатки край някоя река или гора и застилал масите. Имал колесници, теглени от опитомени лъвове, както колесницата на Кибела или на Дионисий, и когато пристигал в някой град, настанявал по домовете на почтените хора своята компания — флейтистките и курвите.
За този му начин на живот Цицерон му обявил ожесточена война и убедил Сената да го обяви за враг на отечеството. Когато бягал да се спаси след битката при Мутина, Антоний се заблудил из италийските планини, и най-вече в Алпите, и тогава „се показал по-силен от себе си и се проявил като добър човек“. Защото този покварен човек на живота не намирал вода и храна и пиел тиня и се хранел с корени и кора на дървета и диви плодове, като давал чудесен пример на войниците си, които го последвали в това му премеждие.
Но когато след образуването на втория триумвират заедно с Октавиан и Лепид станал най-силният властник в империята, отново се отдал на стария си живот на разкош и наслади. След това се отправил за източните провинции, „за да натрупа пари“, както казва открито Плутарх. Най-напред отишъл в Гърция с многобройна войска. В Атина му отдали големи почести. Нарекли го приятел на гърците и атиняните и го посветили в Елевсинските мистерии. А той се развличал, като устройвал пищни празненства и общувал с най-просветените хора в това средище на културата. След това оставил в Гърция Цинзорин за свой заместник, а сам преминал в Азия и почнал да „събира тамошните богатства“. И тичали царе и царици при него, за да го ласкаят. Царете му поднасяли скъпоценни дарове, а цариците младостта и красотата си. И тогава в „двора“ му се събрали анаксиноровци, певци с китари, ксутовци, флейтисти, метродоровци, танцьори и цяла театрална трупа от азиатци, които надминавали по безсрамие и непристойност „италийските хаймани“, които мъкнел със себе си. И цял Ефес — там бил установил стана си Антоний — кънтял от музика и песни, потънал в облаци от благовония.