Когато влязъл за първи път в Ефес, жените, които го придружавали, вървели отпред облечени — сиреч съблечени — само с една кожа от пантера като вакханки, а децата облечени — сиреч съблечени — като сатири и панове; целият град бил пълен с благовонен дим, тирси (прът с борова шишарка, забита на върха му), свирки, флейти и арфи.
И макар че бил такъв, разказва Плутарх, накрая бил обхванат от любов към Клеопатра, която събудила и разпалила в него много от дремещите му страсти и унищожила и опустошила всичко добро и чисто, останало все още в дълбините на душата му.
Ето как започнала тази прочута романтична история. Антоний изпратил своя приятел историка писател Квинт Делий в Александрия да покани Клеопатра в Тарс, за да се защити за помощта, която оказала на Касий, убиеца на Цезар. Когато видял дребничката египетска сирена, Делий разбрал, че тя ще очарова и ще покори повелителя на Азия и я убедил да дойде на всяка цена, без да се бои от „най-ласкавия и най-човеколюбивия от всички властници“.
Клеопатра взела един позлатен кораб, с червени платна и посребрени весла, и с него заплувала нагоре по река Кидна — флейти, свирки и китари поддържали ритъма на гребането. А тя, изтегната под една златоткана шатра, била накичена като Афродита, а от двете й страни малки голи момченца, представляващи амурчета, й веели с ветрила от паунови пера. Най-красивите й прислужнички, облечени в одеяния на русалки и грации, стояли прави едни до кормилото, други до въжетата на мачтата. А димът от благовонията, които горели на палубата, се разстилал по двата бряга на реката. И всички хора се стичали по улиците към малкия пристан, за да видят как египетската Афродита иде да се срещне с римския Дионисий „за доброто на Азия“.
Така тази дребничка, изключително хитра и прелестна чужда царица със сладко гласче, която говорела на всичките езици на поданиците си и имала способността да променя всеки ден облика си и да открива все нови и нови наслади, превърнала Антоний в своя играчка. Тази малка женичка със своята непринуденост, със смелостта и хитростта си направила Антоний роб на своя неотразим чар. И както Цезар завладявал и подарявал цели царства, без да пита никого, така и Антоний подарил на Клеопатра Финикия, Сирия, Кипър и голяма част от Киликия и Юдея. И понеже римляните почнали да се възмущават от тази „щедрост“, Антоний отвърнал, че величието на Рим се изявява не в това, което взема, а в това, което дава.
Тази любов станала гроб за Антоний. Зарязал съвсем военните си задължения и войната. Пожертвувал бъдещето си. Но потъвал в безкрайните дълбини на блаженството в обятията на тази изящна, игрива и фатална жена, заради която загубил и империята, и живота си, а и тя загубила своя. Когато Октавиан превзел Александрия, Антоний забил меча в корема си, а Клеопатра се отровила. И тогава Октавиан, който също притежавал всички пороци на римляните, станал владетел на света, защото първо можел да владее себе си.
(обратно)ОКТАВИАН „ЧОВЕКЪТ, КОЙТО БЪРЗАШЕ БАВНО“
Във Ватиканския музей се намира един бюст на Октавиан, който го представя още като младеж, на около осемнайсет години. На тази възраст, когато човек е обхванат от неудържимия плам на младостта и дързостта, когато не държи сметка за нищо и се ръководи не от разума, а от сърцето, младият Октавиан заедно със свежестта на годините си и одухотвореното си вродено благородство — той е образец на класическа красота — притежава една сериозност, един съсредоточен и мъдър израз, далеч неприсъщ на възрастта му. Но тези неща са показвали още тогава, че този младеж си е поставил за цел да управлява света.