По онова време Антоний бил всемогъщ. Народът бил с него и затова Антоний задържал парите на Цезар и ги харчел за своите политически цели. И освен това подправил в своя изгода завещанието.
Погалил, значи, момчето и го посъветвал:
— Ние тук затрихме годинките си в служба на отечеството. А ти още и мустаци нямаш. Не бързай. И не искай невъзможни неща. Нито акълът ти е съзрял, нито пък имаш приятели, които да те подкрепят. Слушай какво: наследството и мястото на Цезар са бреме, много по-голямо от това, което можеш да носиш. Седи си на задника и гледай нас големите!
Ала Октавиан нямал нито момчешка психология, нито момчешки ум и воля. Притежавал и съобразителност, и мъдрост, и страшна воля. И при това, под прекрасната си външност криел кръвожадна душа, която не се спирала пред никаква пречка. Отношението на Антоний го превърнало в див звяр, в тигър.
Първата му работа била да плати на хора да убият Антоний. Опитът за убийство пропаднал. Тогава отишъл при ветераните на баща си, при старите му войници и бойни другари от галските и гражданските войни.
— Искам вашата помощ, аз, синът и наследникът на вашия велик водач. Трябва заедно да спасим… отечеството, което е в опасност, и да си възвърнем с оръжие парите, отнети ни от този мошеник Антоний.
Всички му помогнали и особено големият политик и оратор Цицерон, непримирим враг на Антоний. Цицерон убедил Сената да обяви Антоний „враг на отечеството“.
Антоний побягнал от Рим, преследван от двамата консули Панс и Хиртий. В битката при Мутине „правителствените“ войски победили, но двамата консули паднали убити.
Светоний ни дава следните ужасни сведения. Октавиан, казва, убил двамата консули; сред бъркотията на битката убил със собствената си ръка Панс; а пък Хиртий убил след сражението, като накарал лекаря си Гликоний да инфектира раните на Хиртий.
Но ще попита някой:
Защо ще убие двамата консули, които се били в защита на неговите интереси?
Ето защо: искал да изчезнат победителите, за да припише победата изцяло на себе си… И второ: искал да изчезнат най-висшите държавни управници, да се овакантят две места, за да заеме едното от тях.
И сполучил чудесно с това. Но понеже Сенатът и народът нямали намерение нито да престъпят закона, нито да направят кефа на едно хлапе, Октавиан повторил дързостта на осиновителя си. Вдигнал легионите си и се отправил към Рим.
И по този начин ги принудил да го направят консул.
Когато съдружниците във втория триумвират, Антоний, Октавиан и Лепид, победили при Филипи, в Македония, убийците на Цезар Брут и Касий, Октавиан не можал да вземе участие в сражението, защото бил болен. Ала след битката проявил най-зверска жестокост спрямо победените. Най-напред отрязал главата на Брут, който се бил самоубил, и я изпратил в Рим, за да я поставят пред пиедестала на паметника на Цезар. А след това турил под нож пленниците. Преди да го заколят, един пленник помолил Октавиан за една малка милост:
— Позволи на роднините ми да приберат тялото ми и да го погребат.
— Бъди спокоен! За погребението ти ще се погрижат… лешоядите!
Баща и син го помолили да се смили над тях и да им подари живота.
— Бийте се помежду си и на онзи, който успее да убие другия, ще му подаря живота.
Тогава бащата, за да спаси сина си, се хвърлил върху меча си и се самоубил. Но синът не можал да преживее смъртта на баща си и също забил меча в гърдите си и умрял.
Заради тази негова жестокост, когато минавали пред Антоний и Лепид, пленниците ги поздравявали:
— Здравей, императоре!
Но когато минавали пред Октавиан, изругавали го:
— Здравей, любовнице на Цезар!
Същата безмилостна жестокост проявил и по-късно, когато завладял Александрия, през 30 г. пр.н.е. Антоний и Клеопатра, които познавали свирепостта му, се самоубили, за да не паднат в ръцете му. Синът на Антоний, също Антоний по име, се вкопчил в паметника на Цезар и почнал да се моли за милост. Октавиан го изтръгнал оттам и го предал на палачите. На палачите предал и Цезарион, сина на Цезар и Клеопатра, защото му бил „брат“, при това съвсем истински и законен, и Октавиан се боял да не би по-късно този младеж да се яви като претендент за наследството и властта на баща си.
Жестокост обмислена, хладнокръвна и методична. Жестокост на онази епоха и на Запад, и на Изток.
При проскрипциите, направени от триумвирите, Октавиан проявил най-голяма безчовечност и безсъвестност от тях. И когато, след като изклали десетки хиляди граждани, другите двама предложили да прекратят клането, Октавиан отвърнал: