— Коя е била майката на Хекуба?
— Кое женско име взел Ахил, когато се предрешил като девойка и се скрил сред дъщерите на цар Ликомед?
— Кои песни пеели… сирените?
Тиберий не убивал само за да конфискува имуществото на жертвите си. Убивал и по други причини. Особено широко прилагал закона за „обида на величеството“. Сиреч, за най-малкото нещо наказвал когото си щял под предлог, че не уважава „свещената и неприкосновена“ особа на императора.
Забранено било да се критикува каквато и да е негова постъпка или дума. Ако, примерно, някой гражданин отивал в един от многобройните публични домове в Рим или на баня и носел в себе си монети или пръстен с образа на Август; ако някой господар удрял роба си пред някой паметник на Август; или ако празнувал в същия ден, когато някога празнувал и Август — всички тези неща били престъпления съгласно закона за „обида на величеството“. За тях се налагало смъртно наказание!
През първите две години от царуването си Тиберий не си подал носа вън от Рим. Страхувал се да се отдалечи от двореца си, защото не знаел какво може да се случи през време на отсъствието му. По-късно, когато се уединил на остров Капри, във входа на неаполитанския залив, страхувал се да отиде в Рим, защото не знаел какво може да го очаква в столицата!
Тиберий се уединил или по-скоро се укрепил на остров Капри, защото лодка можела да се приближи само от една страна до него — отвсякъде другаде островът бил обграден от високи и непристъпни скали, под които ревяло и се блъскало морето.
Там, отдаден само на наслади и оргии, той зарязал напълно управлението на държавата. Когато някой висш офицер или управник умирал, Тиберий не назначавал на негово място друг. Оставил Испания и Сирия цели две години без проконсули. Оставил партите да ограбят Армения, сарматите — Мизия, а германците — Галия. Не се интересувал за нищо или по-скоро се боял да създава победоносни пълководци, които след това биха могли да го свалят от трона с помощта на легионите си.
Само гуляел и блудствувал. Имал двама приятели, Помпоний Флак и Луций Пизон, и с тях пиел денонощно, а в същото това време се представял за „възродител на старата римска добродетелност“. Единия назначил за управител на Сирия, а другия направил градоначалник на Рим.
Канел на трапезата си най-покварените хора в Рим при условие, че ще ядат и ще пият заедно с него като у дома си. При тези пирове прислужвали съвсем голи девойки. Раздавал най-високите държавни длъжности на онези, които пиели най-много. И създал нова длъжност — „организатор на насладите“!
В Капри устроил на разни места потайни ъгълчета за оргиите си. Там събирал заедно с приятелите си и много млади момчета и момичета и ги карал да играят пред него ролите на нимфи и сатири, за да ги гледа, та да се пробужда заспалата му старческа плът. Ала най-гадното от всичките му безсрамия, което показва каква изобретателност притежавало въображението на този извратен човек, е следното: вземал бебета в банята си и ги… кърмел!
Светоний разправя още много други неща, които тогавашното общество е приемало, възхищавало им се или се смеело и шегувало с тях, но днес и хартията дори би се изчервила, ако бъдат написани!
— Нека ме мразят — имал обичай да казва той, — стига да ме… зачитат!
Да го зачитали заради непристойността и жестокостта му тогавашните римляни! Защо не? Та нали той давал тон във всичко, което представлявало смисъла на живота на всички благородници и управници!
Но макар че подобните нему го зачитали, те не по-малко го ненавиждали, защото никой не чувствувал главата си здраво закрепена на раменете си.
Веднъж както Тиберий си седял на скалите на Капри и се възхищавал, очарован от дивно синьото Средиземно море, към него се приближил един рибар. И му поднесъл в дар една голяма и още жива риба. Тиберий се ядосал, че го обезпокоили в такъв неподходящ и… поетичен час.
— Хванете го! — заповядал той на стражите. — И му натрийте мутрата с рибата!!
Клетият рибар, с окървавено лице, започнал да се моли и да благодари на боговете.
— Благодаря ви, безсмъртни отци, за вашата помощ!
— Я чакай! — извикал Тиберий. — Защо благодариш на боговете?
— Бях уловил и един голям рак и се канех да ти го поднеса в дар и него. Боговете ме просветиха, та ти поднесох само рибата.
— Донеси бързо рака!
Рибарят отишъл при лодката си и донесъл един огромен рак, цял в бодли и шипове.