Затварял много видни граждани в ниски килии, в които те не можели да се изправят и били принудени да лазят на четири крака. Белязвал ги по челото с нажежен до бяло печат, като робите. И когато му скимнело, хвърлял ги на зверовете. Такова наказание можело да се налага само на робите. Веднъж хвърлил на зверовете един член от най-висшето съсловие на Рим — съсловието на конниците. И понеже нещастникът викнал долу от арената, че не бил виновен в нищо, Калигула дал заповед да го доведат пред него и да му изтръгнат езика, за да се научи да не протестира. И след това отново го хвърлил на зверовете.
Водел си списъци не само на задържаните граждани, но и на онези, които възнамерявал да убие. И всеки десет дни си „разчиствал сметките“, както сам казвал саркастично. За щастие не успял да „разчисти“ всичките си сметки, защото началникът на телохранителите му Херей го убил вечерта на 24 януари 41 година, тъкмо когато отивал на едно театрално представление.
Калигула, който си блъскал главата да измисля нови ястия и нови видове бани, не би могъл да изостане в измислянето на нови наслади. А господарят на света не можел да изпита наслада, при която нямало грях.
Имал три сестри — Агрипина младша (Агрипина старша била майка му), Друсила и Юлия Дивила. Агрипина нямала още дванайсет години, когато почувствувала, че южната й кръв почва да кипи в изроденото й тяло. Преждевременно пробудената й чувственост веднага намерила своя укротител. Това бил брат й Калигула, с три години по-голям от нея.
Но и с другите си две сестри не се отнесъл по-различно. Втората обаче, Друсила, се превърнала в голямата страст на неговия живот. Решил да се ожени за нея и заявил, че ще я направи наследница на богатството и на трона си.
И понеже баба му Антония — дъщеря на Антоний и на сестрата на Август, Октавия — жена сериозна и нравствена, му правела остри забележки заради поведението и решението му, Калигула й заповядал да изпие отрова.
За негово нещастие любимката му Друсила умряла. Тогава заповядал всеобщ траур в цялата империя. Налагал смъртно наказание на всички, които се смеели, ходели на баня или се хранели с цялото си семейство на масата, а не всеки поотделно! А самият той оставил косите си да растат и си пуснал брада и оттогава нататък, когато при официални церемонии трябвало да положи клетва, заклевал се в името на Друсила.
Карал другите две, Агрипина и Ливила, да блудствуват пред него с любовниците си. Но накрая взел, че ги пратил и двете на заточение.
Агрипина се омъжила за Гней Домиций Ахенобарб (Червенобрад). От него родила прословутия Нерон. Но веднъж открила, че мъжът й имал противоестествени връзки със сестра си, Домиция Лепида, каквито, ако се доверим на Светоний, и тя самата, Агрипина, имала по-късно със сина си, и каквито, ако вярваме на самия Калигула, имала майка му Юлия с баща си Август; Калигула дори твърдял, че е син на Август.
Чудесна империя!
Калигула обезчестявал младежи и девойки от цялата империя, а също така и омъжени жени, без да се съобразява с никого. Поканвал в двореца си най-почитаните жени заедно с мъжете им. И им давал богато угощение. След яденето и пиенето поканвал дамите да преминат пред него. А той ги оглеждал, за да избере най-хубавата, както търговецът на роби оглеждал човешката стока, която се готвел да купи. Много от жените свеждали очи от срам. Но младият император ги хващал за брадичката и повдигал главата им, за да ги види по-добре. След този преглед избирал най-прелъстителната и я отвеждал в една съседна стая. И когато след малко двойката се завръщала в гостната „с разрошени коси“, Калигула възхвалявал пред всички качествата на избраницата си или пък я укорявал за недостатъците й!
Калигула живеел в невиждан разкош. Ала за безумните му разходи му били нужни несметни суми. И събирал колкото се може повече, като налагал все нови и нови данъци, конфискувал имуществата на богатите и принуждавал почти всички граждани да го обявяват за свой наследник.
В една от стаите на двореца си натрупал толкова много злато, че събувал обувките си и газел, щастлив и опиянен, сред този Пактол.3
Но най-големият източник на злато, както за Калигула, така и за всички останали римски императори, като се почне от Август, били провинциите. Тях ограбвал и им съдирал кожата до кръв.
И Светоний продължава:
След първите седем месеца „доброта“ Калигула легнал болен. Но след оздравяването си станал същински звяр. Оттогава бил обхванат от манията да се счита за бог. Смятал, че титлите император и цар са вече много малки за него. Имало още толкова много царе в Европа, Азия и Африка! И докато дотогава императорите ставали богове едва след смъртта си, Калигула искал да стане бог още приживе и да му се кланят като на бог!