Изпратил хора в Гърция да съберат всички най-хубави статуи на богове, от най-прочутите ваятели, но не защото обичал изкуството, а за да им отчупи главите и да залепи на тяхно място собствената си глава! Сред тези нещастни статуи попаднал и шедьовърът на Фидий — Зевс Олимпийски! Но някои историци твърдят, че макар и да искал да вземе и тази статуя на Фидий, накрая не я взел.
В Рим си изградил свой собствен храм и поставил в него собствената си статуя, цялата от злато. Назначил жреци на себе си, сиреч на собственото си божество и почти всички аристократи в Рим тичали един през друг първи да имат честта да бъдат приети в колегията на жреците на бога Калигула. А той имал обичай да седи на трона, между двете си сестри любовници и да приема обожанието и поклонението на народа в амфитеатъра.
Мегаломанията му била толкова голяма, че през летните нощи отварял прозорците си и правел знаци на луната да слезе от небето… за да спи с него в леглото му! А през деня подхващал разговори със Зевс. Говорел му скришом, карал му се и го заплашвал!
— Ще те изпъдя, ще те върна обратно в Гърция, там, отдето те доведох! — викал му той.
Но скоро се смилявал и… прощавал на Зевс.
— Няма нищо — казвал му той. — Ще се… научиш!
И така Зевс се чувствувал много задължен на… покровителя си и го канел на гости в дома си!
„Домът“ на Зевс бил храмът на Капитола. И затова Калигула построил една галерия, която започвала от Палатинския хълм и стигала чак до Капитолийския хълм. По тази галерия двамата велики богове си ходели на гости един на друг и въобще дружели.
От всички римски императори Калигула бил най-свирепият, но и най-слабият; най-жестокият, но и най-страхливият; най-сребролюбивият, но и най-разточителният. Бил, с други думи, човек на крайните противоречия и най-вече способен да мрази и да обича със страстта на безумец и живите, и мъртвите.
Ето как изглеждал физически: имал едро тяло и бил висок, но краката и вратът му били тънки. Имал блед цвят на лицето и очите му били хлътнали в орбитите. Слепоочията му също били вдлъбнати. Очите му били винаги широко отворени. Тези очи не трепвали никога, както не трепват очите на рибите. Сякаш нямал клепачи.
Челото му било „високо и застрашително“, казва Светоний, а главата му плешива.
Този портрет веднага разкрива един умопобъркан и опасен човек. А и самият Калигула се стремял да си придаде още по-страшна външност. Стоял пред огледалото и пробвал различни гримаси, за да избере най-отвратителните. Епилептик от дете, бивал обхващан понякога от такава слабост, че не можел нито да се мръдне, нито дори да се държи на крака. Но най-много го измъчвало безсънието. Успявал да спи едва по три часа на денонощие. И дори този му кратък сън бил неспокоен и често прекъсван. Цяла нощ обикалял из двореца си като привидение и чакал да се зазори!
„Трябва да отдадем на помрачения му разум прекаленото доверие и прекалената обич, които проявявал“ — казва Светоний.
„Този човек, който презирал боговете, щом виждал мълния и чувал гръм, започвал да трепери и се скривал под кревата си. Ако все пак за някои изражението му не било достатъчно доказателство за умопомрачението му, то облеклото му било предостатъчно, за да убеди и най-скептичния наблюдател. Появявал се пред хората облечен в копринени рокли, накичен с женски украшения, с гривни, по котурни (високи театрални обувки) и с изкуствена златна брада, а в ръка държал или мълнията на Зевс, или тризъбеца на Посейдон, или кадуцея на Хермес!
Но често пъти се обличал и като… Афродита! Също така често пъти обличал бойните доспехи на Александър Велики, които задигнал от гроба му в Александрия!
Обичал извънредно много театъра, музиката, танците и конните надбягвания. Тази негова любов към актьорите, музикантите, танцьорите и конете надхвърляла всякаква нормална мярка. Прегръщал и целувал пред всички пантомимика Мненестър, както прегръщал и целувал и сестрите си. На «жокея» Китик подарил, докато гуляел и пиел заедно с други като него, два милиона сестерции!
Имал един кон, на който дал името Incitatus — Бързий. Построил му конюшня от мрамор, ясли от слонова кост, седло от порфир и му слагал гердан от перли. Създал му цял «двор» с многоброен персонал. Давал банкети в чест на коня и искал да го провъзгласи за… консул.
В навечерието на конните надбягвания обграждал «двореца» на Инцитатус с войска — за да не се приближава никой до него; искал в цялата околност да цари тишина и спокойствие, та конят да спи добре през нощта, за да бъде свеж и бодър на другия ден за надбягванията.“