Един управник на империя, който се занимава с такива детински и неуравновесени неща, без това да се струва много странно на поданиците му, показва не толкова, че той е бил луд, колкото, че епохата е била епоха на раболепие. Една епоха без доблест и една държава без закон!
Калигула не бил сам. Имал подкрепата на аристокрацията и най-вече на модерната младеж. Всички те подкрепяли собствената си безнравственост и разточителство чрез безнравствеността и разточителството на водача си. Калигула бил млад. Умрял едва 29-годишен. Мъкнел заедно със себе си към пропастта цялата аристократична младеж на своята епоха.
През целия си живот Август се стремял с познатото си рафинирано лицемерие да възстанови старата римска добродетелност, старите строги нрави. Така наречените „модерни“ млади хора били принудени да се въздържат външно, да се прикриват и те. Обратното, всички старци, всички опозиционно настроени, се превърнали в стражи на нравите! Именно тези последни мохикани на нравствеността Калигула направил на пух и прах! И извадил на показ „светските“ младежи на своето време. Сега те гуляели, пиянствували и устройвали оргии денонощно под предводителството на императора си.
Младият император и „модерната“ аристократична младеж не представлявали пречка за естественото развитие на обществото и държавата. Били са просто авангард на това развитие към по-лошото. Те били бъдещето на империята. И действително, безнравствеността и безчестието в тази световна империя ще продължават да нарастват. И ще продължават да плащат строшеното от тази побъркана империя и това смахнато общество народите на Европа и Азия, и най-вече народите на Италия.
„Римският Зевс“, „Вторият основател на Рим“ — първият е бил Ромул — опозорил не само държавата, но и семейството си.
Кръвосмешението в Рим в епохата на императорите не било всъщност нещо рядко. Това било мода, взаимствувана от египетските Птоломеи, които на свой ред я възприели от фараоните.
(обратно)КЛАВДИЙ СЛАБОУМНИЯТ ИМПЕРАТОР 10 г. пр.н.е. — 54 г. от н.е.
Досега видяхме да „красят“ трона на световната империя грабители, убийци, луди и всякакъв вид дегенерати. А сега ще се любуваме на друг господар на света — един слабоумен развратен старик, Клавдий. Цялото му име е: Тиберий Клавдий Цезар Август Германик.
Бил син на Нерон Друс. А пък за този Нерон Друс съвременниците му казвали, че бил не твърде законно дете на Август и на Ливия. Родил се наистина, когато Август и Ливия били вече женени, но се родил много… рано.
Родил се три месеца след женитбата на баща си и майка си. И затова по онова време се разпространил шеговитият израз „На късметлията му се раждат деца, веднага щом се ожени“, което днес отговаря на гръцкия шеговит израз: „Хайде, на сватбата ти и кръщение!“
Клавдий бил слаб и телом, и духом. Не можел да каже две свързани приказки и се смеел с часове сам за най-незначителни неща.
Август се срамувал да представи този си внук като член на императорското семейство. Затова не му дал никаква държавна длъжност, за да не орезили и длъжността, и дядо си. Антония, майка му, го наричала „боклук“, а когато искала да нагруби някого, му казвала „по-слабоумен и от Клавдий.“
Август по едно време му дал титлата консул, но не и властта на консул. Това отчаяло и самия Клавдий, че някога би могъл да стане нещо, и се оттеглил от обществения живот. Водел частен живот в Кампания, като дружел с най-различни утайки на обществото — непрекъснато пиянствувал с тях и играел на комар.
По-късно, когато чичо му Калигула изклал почти всички членове на императорското семейство, него, Клавдий, не закачил. Оставил го жив, защото го считал недостоен да бъде почетен със смърт! И тъй, оставил го да яде, да пие, да играе на комар и да говори глупости!
Е, значи, тъкмо този смешен и жалък глупак станал император, без да си е представял някога това и без да го желае. Станал император насила, именно защото бил слабоумен. Император го направили убийците на Калигула, защото искали да имат в ръцете си едно безопасно оръдие на техните интереси.
„Преди да стане император — казва ни Светоний, — Клавдий бил посмешището на целия двор. А когато станал император, станал посмешище на жена си, страшната Агрипина, майка на ужасния Нерон и сестра и любовница на брат си Калигула.“
Когато бил още принц, канели и него на императорските угощения. След като се наяждал и напивал като скот, Клавдий заспивал на „стола“ си в триклиниума, и тогава другите го замервали по лицето с костилки от маслини и фурми и се смеели; или пък карали робите да го удрят с пръчки, за да се събуди, като преди това нахлузвали на ръцете му обувки, така че, когато се събуди и рече да си потърка очите, да ги потърка с обувките.