— Ти си само един дъртак и глупак!
Въпреки всичко това веднъж Клавдий издал такава присъда, на която би му завидял и самият премъдър Соломон — случаят бил подобен на този с юдейския цар.
Една жена твърдяла, че синът й не е нейно дете.
И тогава Клавдий й казал:
— Щом не е твое дете, заповядвам ти да се омъжиш за него!
И тогава жената предпочела да признае, че синът й е нейно дете, отколкото да се омъжи за него!
Но обикновено този пресправедлив, старателен, свръхсъвестен съдник спял в креслото си.
През цялото си царуване се занимавал само с разни дреболии и незначителни неща, които често граничели със смешното. Издал такива заповеди, които станали пословични поради глупостта им. Ще цитираме някои от тях:
„Всички римляни да насмолят добре бъчвите си, защото тази година се предвижда голям добив на вино!“
Ето и друга: „Известявам на римляните, че най-добрият лек против ухапванията от пепелянка е сок от тиса!“
И друга: „Позволявам на римляните да се облекчават свободно от газовете по време на ядене, ако почувствуват нужда от това!“
И вече най-интересното — поправил един закон на Тиберий, според който шейсетгодишните не могат да поддържат законно бащинството си. И тъй Клавдий признал, че и шейсетгодишните могат да имат собствени деца. Тази поправка на закона направил заради себе си, защото бил прехвърлил шейсетте!
Такъв император предизвиквал, разбира се, смях сред поданиците си. Но все пак поданиците му го предпочитали пред предшествениците му, Тиберий и Калигула. Както казахме, Клавдий не бил такова чудовище като тях, но въпреки това бил не по-малко коравосърдечен и садист от тях.
Отивал често в затворите, за да наблюдава изтезанията и изпълнението на смъртните присъди на осъдените. А на ужасните зрелища, каквито представлявали боят с диви зверове и гладиаторските двубои, пръв отивал и последен си тръгвал.
Един такъв малоумен император не би могъл да държи здраво в ръцете си „държавното кормило“. Затова го държали други за негова сметка: прословутата му жена, страшната Месалина, и освободените от него роби Палас, Нарцис и Калист. Те вършели каквото си искали. Императорът, човек без воля и без памет, бил подчинен на тази клика. Кликата му поднасяла заповедите, които тя съставяла, а той подписвал. И след това не помнел какво бил подписал — кого убил и кого помилвал. И затова понякога се случвало да кани на императорските угощения сенатори, които вече бил изпратил на другия свят. Така и с Месалина — след като я убил, чакал я да дойде… да ядат!
Тъпоумието му стигало дотам, че сам подписал брачния договор на жена си Месалина с любовника й Силий, тъй като кликата го уверявала, че се касае… за шега!
Бил висок на ръст, казва ни Светоний, и шкембелия. Белите му коси придавали на физиономията му известна красота и достойнство. Когато седял на трона и не отварял уста да бръщолеви глупостите си, имал внушителен вид. Но когато ходел или приказвал, ставал смешен. Защото коленете му треперели и освен това тътрел краката си по пода. А пък когато говорел, заеквал и не можел да каже две смислени приказки.
На туй отгоре, когато говорел сърдито, устата му се напълвала с пяна, а носът му — със сополи. Но когато бил в добро настроение, смеел се сам без причина, както се смеят глупаците.
Освен това имал един вид хорея на врата — главата му непрекъснато се тресяла и клатела.
Този, значи, идиот избил сума ти свят. През малкото години на императорствуването си изтребил триста души от най-висшата обществена прослойка в Рим — конниците, а също така и трийсет и пет сенатори. Убил тъста си Апий Силан и две Юлии — едната, дъщеря на Друс, а другата, дъщеря на Силан. Убил зетьовете си Гней Помпей и Луций Силан, жена си Месалина и цял куп други видни римляни.
И въпреки всичко това, той бил… добър. Защото убивал от тъпоумие! Така или иначе, но бил по-добър и от предшествениците си, и от поданиците си!
Интересен факт в политическата история на Рим е обстоятелството, че този човек, станал император, без да е и помислял за това, управлявал света, без да може в същото време да оправи нито себе си, нито собствения си дом, станал първо император и едва след това… консул! Защото, както писахме още в началото на биографичната му бележка, Август не му дал никаква длъжност, за да не орезили и длъжността, и самото императорско семейство. Също така и Тиберий, и Калигула не му дали никакво звание.