Римлянките, които някога не обичали разкоша, сега ламтели за него. А когато жената иска, казва една поговорка, и дяволът иска! Съществувал един закон, законът на Опий, според който разкошът бил забранен за жените — закон, стар два века! Е, значи, тъкмо този закон жените успели да премахнат!
Така че покварата на императорския Рим не е плод на епохата, а нещо много по-старо и по-дълбоко! Само че през епохата на империята злото взело големи размери.
Заедно с чуждите, ограбените богатства, в Рим били пренесени и нравите на другите народи, които били по-цивилизовани от римляните. И най-вече гръцките нрави. Така в Рим възникнала нова мода, „елинизмът“, нещо подобно на това, което днес наричаме „парижка мода“. Съгласно тази мода, „елинизма“, жените в Рим получавали по-голямо образование, учели музика, пишели стихове, ходели на театър, месели се в политиката и се явявали като адвокати в съдилищата.
Както се създал типът на „модерната жена“ в императорския Рим, така се създал и типът на „модерния мъж“. Не само жените, но и мъжете се стремели да подражават на гръцките нрави и да водят гръцки начин на живот — modo greco.
В страниците досега срещнахме доста много известни римляни, които говорели и пишели на гръцки. Всички мъже и жени, които знаели гръцки, се наричали „образовани“ хора. И тъй рамо до рамо с cultum puerum — образования младеж, вървяла и culta puella — образованата девойка. Образованието им било колкото се може по-гръцко.
Но тази гръцка култура била нещо чуждо и пришито към римската цивилизация. Грубите нрави на римляните, „националните нрави“, не можели така лесно да се изгладят. Така че римляните вземали само фасадата на гръцката култура, външния й блясък. Съдържанието на тази култура не могло да проникне в дълбините на суровата душа на Ромуловите потомци.
Впрочем културата, на която римляните подражавали, била „елинистичната“ култура от епохата на упадъка на гърците, и най-вече александрийската — конвенционална и предвзета. Културата на Азия от VI век и културата на Атина от V век пр.н.е. били твърде далечни за римляните. Духът, дълбочината, простотата, хармонията и човечността на класическото изкуство, култура и мисъл на гърците принадлежало безвъзвратно на миналото.
Гръцката просвета, гръцкото образование за повечето римляни от аристокрацията било един вид провинциален снобизъм. Ювенал обвинява жените от онова време, че дори в най-съкровените мигове на интимния си живот, в най-пламенните минути на любовните ласки, въздишали на… гръцки:
— Ах, живот мой!
— Ах, душа моя!
След като компанията Агрипина, Нарцис, Палас убила Месалина, племенницата на Клавдий, Агрипина, поела святото задължение да се грижи и утешава брата на баща си, слабоумния си чичо император. Впрочем алкохолизмът, чревоугодничеството и властолюбието увеличили вродената му глупост, а сега нараненото му сърце не му давало възможност да събере и малкото си ум.
Съобразителната, хладнокръвна, жестока и двулична Агрипина умеела да обуздава страстите си, да възпира чувствената си природа и да прикрива безнравствеността си. Умеела да се представи за въздържана, морална, целомъдрена и покровителка на добродетелността и в очите на стария си чичо, и в очите на консервативната римска аристокрация. И с лицемерието си — лицемерието на основателя на династията, Август! — тя успяла да спечели уважението и поддръжката на всички онези, които мечтаели за възвръщането на старите нрави.
И така Агрипина застанала начело на „консерваторите“, както някога Август се обявил против „модерните“, поддържани след това от Калигула, сега от Клавдий, а по-късно — от Нерон.
С вниманието си, с грижите си, с престореното си вълнение Агрипина успяла да омотае стария глупак. И накрая му станала толкова необходима, че се оженил за нея. Направил я „Августа“. От този момент нататък фактически тя почнала да царува, още повече че била по-способна от Месалина, а по-късно на трона щял да се възкачи синът й — Нерон!
По времето, когато се омъжила за Клавдий, Агрипина била на 34 години, той на 59. От първия си брак със зловещия Гней Домиций Ахенобарб имала един разглезен хлапак — Нерон. Клавдий също така имал две деца от Месалина — Британик и Октавия. За да може потомъкът на Клавдий, Нерон, да изяде децата на… баща си, трябвало да бъде осиновен. И сатанинската Агрипина успяла да накара стария да осинови сина й.