Е, вече оттук нататък работата си вървяла сама. Щом като Нерон станал законен син на Клавдий, можем да очакваме, че всичките му близки роднини ще бъдат очистени.
(обратно)НЕРОН 37–68 г. от н.е.
Разтваряме широко двете крила на вратата на Историята, за да влезе, държейки кормилото на света и китарата на Аполон, „звярът“ от Апокалипсиса, коронованият майцеубиец, братоубиец и кръвосмесител, „Аполон и Хелиос“ — Нерон Клавдий Цезар Друс Германик.
Той е гордостта на аристократичния Рим, върхът на неговите „добродетели“, цветът на „цивилизацията“ му.
Нерон дошъл на бял свят наопаки, сиреч не с главата напред, а с краката. Това било счетено за лошо знамение. Трона си взел чрез убийство — майка му Агрипина отровила своя чичо и мъж Клавдий със съдействието на сина си.
Тъй като бил голям чревоугодник, Клавдий много обичал редките мезета. След като осиновил Нерон и нямала вече нужда от стария, Агрипина му поднесла едно ястие, което Клавдий много обичал — гъби. Но добрата му съпруга се погрижила гъбите да бъдат отровни. И тъй го изпратила безславно на другия свят. Човекът, който живеел само чрез корема си и за корема си, умрял от корема си.
Първата работа на Агрипина, след като мъжът й издъхнал, била да затвори Британик в една от стаите на двореца, за да не й създаде неприятности. Той можел да се яви като законен наследник на престола.
Трябвало първо синът й Нерон да бъде провъзгласен за император от преторианците, а сетне Сенатът да утвърди свършения факт. Затова именно заключила Британик — да не би да се измъкне и превари да отиде първи при преторианците и Сената.
Така и станало. Преторианците провъзгласили Нерон за император, а Сенатът утвърдил този избор. И така надеждният шестнайсетгодишен младеж, който имал желязно здраве, солидно образование и всички пороци на Ахенобарбовия и Юлияновия род, станал император на 13 октомври 54 година.
Но работите не се развили така бързо, както ги разказваме.
Много интересен е новият зловещ фарс, който Агрипина изиграла в този случай и който е не по-малко сатанински от другия — изигран съвместно с Нарцис и Палас за сметка на Клавдий и Месалина.
Клавдий, благодарение на усърдието на съпругата си, заминал за другия свят на 12 октомври. Агрипина се погрижила да запази смъртта му в тайна. Никой да не узнае за нея!
Когато на следния ден слънцето изгряло над световната столица, Клавдий си почивал неподвижно в леглото. Спокойствие царяло в двореца и в града. Никакво движение не се забелязвало по коридорите на императорските палати. Бурий, началникът на преторианците, бил поставил стражи на всички изходи.
Тогава оповестили, че височайшият владетел е тежко болен и никой не бива да го безпокои. Агрипина и останалите заговорници пратили писмо до Сената — който се събирал същия ден, — с което молели „patres conscripti!“ да дадат нареждане на консулите и на жреците да отправят молитви към вечните богове за здравето на височайшия господар, за бързото му оздравяване!
А той бил още от предния ден покойник!
И за да не се породи никакво подозрение, че нещо изключително се е случило на Палатинския хълм и на света, изправили мъртвеца и го подпрели седнал с възглавници, нашарили лицето и устните му с ярки бои и поканили една театрална трупа да даде представление в стаята на „болния“, за да го поразвлече, тъй като бил много притеснен, горкият.
Артистите влезли в стаята и почнали да танцуват и да пеят пред леглото. А „болният“ ги гледал с широко отворените си стъклени очи. В един ъгъл на стаята свирел оркестърът — зурни, китари, цимбали и тъпани — леки и весели мелодии, за да повдигне настроението на… умрелия!
Преданата му съпруга час по час се приближавала до него, навеждала се над лицето му и го запитвала мило с най-нежната си усмивка на уста:
— Доволен ли си?
Подобна комедия се разигравала и по улиците. Час по час дворцови служители залепяли по стените „бюлетини“ за развитието на болестта на императора и осведомявали обществеността, че организмът на височайшия владетел на света се бори храбро с болестта.
Тази комедия продължила от сутринта чак до обяд, за да има време, както вече отбелязахме, убийцата Агрипина да подготви провъзгласяването на сина си за император от войската и утвърждаването на този избор от Сената.
До обяд Нерон станал император. И когато вечерта дежурният офицер се явил при новия господар на света да поиска нощната парола, щастливият император, който знаел кому дължи престола си, отвърнал:
— „Най-добрата майка!“
Той бил среден на ръст, казва ни Светоний, кожата му обсипана с лунички, тялото му нечисто, косите му кестеняви, а чертите му, взети поотделно — по-красиви от физиономията му.