Имал сини и късогледи очи, дебел врат, голям корем, тънки крака и желязно здраве. Въпреки крайните си злоупотреби във всяко отношение, почти никога не легнал болен. Само три пъти през живота си се почувствувал неразположен, и то много леко, така че не престанал нито да яде, нито да пие.
Не отдавал никакво значение на облеклото си. Представял се пред хората с кърпа на врата, без колан и бос.
Това е външният му портрет. Ала и вътрешно не бил по-различен. И вътрешно бил нечист, нехаен, безсрамен. Имал обичай да казва:
— Никой не е чист. Но всички крият това. А аз не го крия…
И така Нерон развратничел и вършел престъпления без никакви задръжки и предпазливост, и без лъжливи основания за пред очите на хората. Но и поданиците му не били по-добри от господаря си. Само че не били императори, сиреч безотговорни, неприкосновени и свещени, та по такъв начин да могат да вършат мерзостите си така открито, както императора им. Не всеки би могъл да има подобна „свобода“ в същата степен!
Нерон притежавал по рождение всички пороци на Юлиянския род чрез майка си и тези на Ахенобарбовци — чрез баща си. Бил жесток, безнравствен, маниак, разсипник и артист.
През първите години на царуването си се стараел да прикрива слабостите си, докато се закрепи на трона и спечели любовта на народа като „благ господар“. Щом се възкачил на престола и почнал щедростите. Раздал по 400 сестерции на всеки гражданин, намалил данъците и възнагражденията на доносниците. По такъв начин, от една страна, облекчил народа, защото именно той плащал данъците, а от друга, задоволил и аристократите, защото доносите засягали най-вече тях.
Младият император бил луд за жени и зрелища — нали бил юноша още. И като всички свои предци имал слабост към литературата и изящните изкуства.
През неговото царуване цялата аристокрация гуляела. Императорът давал тон. Синът на Агрипина застанал начело на „модерните“, на гуляйджиите от покварената младеж, които презирали всякакъв нравствен принцип и най-вече — героичното минало на републиката.
Смятал се за голям поет, за голям трагически актьор, за голям състезател на надбягване с колесници и голям борец. Но най-вече — за голям певец. Не се стеснявал да се явява пред очите на поданиците си в публичните състезания и да се домогва с всички средства до венеца на победителя — със заплахи, с подкупи, с организирани платени клакьори. Борел се, пеел и се надбягвал с колесница с всички.
Докарал от Александрия специалисти — организатори на клакьорите. Обучил пет хиляди яки плебеи — научил ги как да ръкопляскат силно. Поставил ги „под заповедите“ на аристократи от най-висшата обществена прослойка — конниците, и ги пръскал из целия театър, за да дават сигнал за ръкопляскания на предварително определени сцени от представлението. И при всеки отделен случай ръкоплясканията имали различен ритъм.
Нерон пял за първи път в Неапол. Защото там имало много гръцки колонисти, а също така и търговци и моряци от Александрия, които разбирали от изкуство и щели да му ръкопляскат. Той бил прав. След този първи опит, престрашил се и решил да отиде в Гърция, за да покаже таланта си и там.
— Само гърците разбират от изкуство и състезания — казвал той.
И действително Нерон вземал твърде на сериозно многобройните си дарования и изкуството си. Смятал, че много по-голямо нещо е да си човек на изкуството, отколкото да си император. Затова имал обичай да казва:
— Ще се откажа от трона, за да се отдам на изкуството!
Или:
— Ако някога загубя трона и богатството си, ще преживявам от… китарата си!
И тъй като бил, значи, голям музикант, поет, актьор, водач на колесница и борец и единствено гърците ценели изкуството и телесната сила, решил да отиде в Гърция, за да „пожъне лаври“.
През есента на 6-а година взел със себе си много от своите царедворци и голям брой обучени клакьори, качил се на кораб и потеглил за Гърция.
Спрял първо в Касиопе на остров Корфу, където пял пред народа и бил възнаграден с бурни ръкопляскания от тогавашните корфуанци, които доста си били изпатили преди немного години от Антоний и Октавиан. След това се отправил за западен Пелопонес и отишъл в Олимпия!
Кой? Господарят на Гърция!
И заповядал големите панелински игри да се състоят още същата година, за да участвува в тях! А сетне взел да обикаля из всички по-големи градове на Пелопонес — пеел и всеки път обирал лаврите!
След всяка победа на императора глашатаят извиквал:
— Императорът Нерон спечели наградата в това състезание за слава на римския народ и на света, който принадлежи нему!