Сатирата почва със смъртта на Клавдий — как старикът бере душа в леглото си. Край него е застанала Клото, орисница, която отрязва с ножица нишката на живота. Хермес я пита:
— Защо не режеш нишката?
— Защото има още много народи, които чакат да получат права на римски граждани.
Но Хермес настоява и Клото — кръц! — отрязва нишката. И Клавдий веднага застава пред небесните врата, а боговете, като го виждат, се смайват.
— Кой е този старик с бели коси, дето си влачи краката, дето главата му се люшка наляво-надясно, а езикът му заеква и съска като език на тюлен?
Изпращат отракания Херкулес да поговори с него. Херкулес му заговорва на гръцки. Но Клавдий, както и цялата римска аристокрация, знаел отлично да говори и пише на гръцки.
— Прочели ли сте моите произведения? — пита Клавдий, зарадван, че и боговете знаят гръцки.
Херкулес се учудва. И тогава богиня Терма — Сенека избягнал да спомене за отровата, която Агрипина дала на мъжа си — обяснява на Херкулес:
— Този е един идиот!
Клавдий се ядосва:
— Заповядвам да обезглавите тази арогантна личност!
Но никой не се помръдва.
И тогава Клавдий разбира, че грубостта не минава пред гръцките богове, че боговете не са… освободени роби, които изпълняват безропотно заповедите му, и започва да им се подмилква. Ала обожественият Август не желае боговете да приемат в своя кръг един идиот и убиец.
— Тоя не може да каже две свързани думи. Избил е стотици хора. Не е достоен да стане бог. Кой ще му се кланя на него? Кой ще вярва в него? Ако направите бог един такъв субект, тогава никой смъртен няма да ви счита вече за богове!
— Отведете го в ада! — заповядват другите богове.
Хваща го тогава Хермес под ръка и поемат пътя към ада. Този път минавал над Форума в Рим. Поглежда Клавдий отгоре, отвисоко и вижда, че римският народ танцува от радост и възторг.
— Какво става тук? — пита Клавдий.
Двамата пътници се спират да погледат зрелището. И чуват как радостни… оплаквачки нареждат:
— Оплаквайте героя, който съдеше и отсъждаше, след като изслушваше само едната страна, или дори никого! Оплаквайте го стихоплетци (poetae minores), защото кой ще ви чете в бъдеще?
Клавдий изпада във възторг, когато чува тези венцехваления… но Хермес го побутва:
— Върви!
И го отвежда насила в ада. Пред вратата на ада Клавдий вижда Цербера и се уплашва. Това черно триглаво чудовище не прилича никак на неговото малко домашно кученце. Но все пак събира целия си кураж и извиква:
— Аз съм Клавдий! Аз съм императорът Клавдий!
Скоро се появяват Месалина и Нарцис, а зад тях всички жертви на покойната императрица и покойния император.
— О! Любимите същества! — извиква Клавдий. — Как я карате тук?
Но един демон от ада го прекъсва гневно и му казва:
— Представи се бързо на Аяк (един от тримата съдници на ада).
Там за голямо свое изумление Клавдий чува, че го обвиняват в убийството на 30 сенатори, 315 „конници“ и безброй хора от народа.
Клавдий се опитва да се защити, но съдът не му позволява. Осъжда го, без да му даде възможност да се защити, точно както и той е осъждал своите поданици, без да ги изслушва. И го осъжда да разбърква вечно зарове във една кожена чаша без дъно!
Но в този миг се появява Калигула.
— Къде го водите? Той е мой слуга! Хиляди пъти съм го ритал по задника!
Тогава Аяк предава Клавдий на Калигула, който го назначава за писар на един свой освободен роб.
Тази сатира страшно разгневила Агрипина и я настроила срещу Сенека и Нерон. Това осмиване на съпруга й, когото и самата тя считала за идиот, това опетняване на обожествяването на императорите било опасно за авторитета на върховната власт.
Знаела, че съпругът й е извършил много убийства заради нея. Следователно сатирата осмивала и самата нея. И навярно Агрипина направила много остри забележки на лекомисления си син — и не само това било причина за неразбирателството между властната майка и гуляйджията император.
В началото на „кариерата“ си Нерон гледал твърде несериозно на ролята си. Оставял майка си да управлява, а той само гуляел — хлапашка му работа! Бил, значи, човек на плътските наслади! Още в детската си възраст бил много впечатлителен. Веднъж му се случило да види как конете на една кола се подплашили и робът, който ги карал, загинал. Нерон почнал да трепери и да плаче. А майка му, тигрицата Агрипина, изтичала при него и го дръпнала рязко.
— Не те ли е срам — казала му тя — да се страхуваш от такива неща и дори да… съжаляваш един роб?
Полека-лека обаче почнал да осъзнава силата и на титлата, и на волята си. И най-вече почнал да разбира необходимостта от жестокост. Защото има историци, които искат да оправдаят жестокостта на Нерон. И може би до известна степен имат право. Ако не бил по природа звяр, то трябвало да стане такъв. Защото като се почне от майка му и съветниците му и се стигне до последния му войник, всички били зверове.