Колкото повече растял на години императорът, толкова повече растели и пороците му, на които абсолютната му власт давала широки възможности за развитие. И най-главното — престанал да крие пороците си! Нито имал нужда да ги крие, нито пък и другите ги криели!
Сядал на масата на обяд и ставал в полунощ от нея. И пръскал несметни суми, за да задоволи гастрономическите си прищевки. За едно ястие, приготвено с мед, казва Светоний, Нерон похарчил четири милиона сестерции.
Събирал огромни суми пари — но както ги събирал, така и ги прахосвал. За да унищожи враговете си, сиреч за да обсеби имуществото им, след като ги убие, използувал клеветници. За всяка тлъста жертва, предадена на Нерон, клеветникът получавал, както ни съобщава Светоний, пет милиона сестерции.
Това е може би твърде преувеличено, но така или иначе Нерон просто пръскал с две ръце парите си.
— Само когато разточителствувам, чувствувам, че съм император — имал обичай да казва той.
За да задоволи манията си да харчи, построил „Златния дворец“, с многобройни пристройки и просторни градини, така че императорската резиденция представлявала цял град. Отвътре стените били позлатени и украсени със скъпоценни камъни и седеф. „За да си представите разкоша на този дворец — казва Светоний, — достатъчно е само да ви кажа, че в преддверието имало една статуя на Нерон, висока 120 стъпки, и че галериите на двореца, с три реда колони, имали дължина една миля!“ И когато най-сетне завършили строежа на този дворец от „Хиляда и една нощ“, Нерон застанал пред него и казал като актьор, какъвто си бил:
— Сега и аз имам къща като… хората!
Разбира се, разноските плащал народът на Италия и на провинциите от трите континента. Цялата империя се прегърбила от данъци, за да може разглезеният император да живее и той като… човек! След като изпразнил държавното съкровище и собствената си каса, той пуснал в действие познатите средства на всички римски пълководци, диктатори и императори — жестоко облагане с данъци на народа и конфискация на имуществата на богатите. Избивал един след друг най-заможните граждани, за да обсебва всичко, каквото имали, като при най-незначителен повод ги обвинявал в „обида на величеството“, сиреч на свещената особа на императора. И накрая ограбил от храмовете всичките им дарове.
В тази му дейност най-добри негови сътрудници били доносниците и отровителките. Легендарната в ония времена отровителка Локуста била най-голямата „придворна доставчица“. Нерон й подарил къщи, обезпечил я за цял живот (освободил я от данъци) и й дал ученички да ги научи на изкуството си — та то да не изчезне, когато преподавателката умре!
Със съвестната помощ на Локуста Нерон отровил „брат“ си Британик (син на пастрока му Клавдий), за да предпази трона от евентуални претенции на малкия. И накрая поставил хора, които да убият собствената му майка, Агрипина. Но струва си да си направим труда да опишем, естествено колкото се може по-кратко, това майцеубийство.
Но защо решил да убие обичната си майка? Защото почнала да му дотяга с намесата си в правата му, със сръдните и натякванията си, че е неблагодарен, тъй като на нея дължал трона си, и със заканите си, че ще избие всички — учителите му, Сенека и Бурий, и дори и него самия! Майка му най-вече искала да го задържи да не се плъзга по наклона на безнравствеността. Нерон бил женен за дъщерята на пастрока си Клавдий и на Месалина, Октавия, която, макар и хлапачка на години — понеже императорът я пренебрегвал! — намерила начин сред хилядите мъже в двореца да не пренебрегва себе си, като истинска дъщеря на майка си. Междувременно Нерон го бил ударил съвсем през просото, без никакви задръжки и без никакво чувство за мъжко достойнство, както някога правел и основателят на династията Юлий Цезар. Дружел с артисти, хора на изкуството и с най-различни други личности. След като се наситил на всичко, Нерон пожелал да има някоя от весталките, сиреч една от жриците на богиня Веста, девойки, произхождащи от аристокрацията и дали обет да останат девствени цял живот — в противен случай ги наказвали със смърт, като ги заравяли живи. Нерон престъпил обичая, без обаче да последва наказание за жрицата.
След това изведнъж се влюбил силно в една млада и много красива робиня, гъркинята Акте. Първата му мисъл била да се разведе с Октавия и да се ожени за Акте. Мразел жена си, защото била дъщеря на Месалина, която искала да го убие, още когато бил дете. Мразел и се страхувал от Октавия. Все пак Сенека го възпрял да не извърши някаква прибързана безразсъдна постъпка и го посъветвал да даде Акте на приятеля си Еней Серенна, който да се представя като любовник на Акте и източник на всичките й скъпоценни украшения, имоти, вили и роби.