Но проницателната Агрипина не се измамила.
Тя не само се страхувала, че губела своята власт, че нейното влияние върху сина й бивало измествано от влиянието на една робиня, но и ревнувала! Защото Агрипина се мъчела с всички средства да държи в ръцете си своя син. И затова не се поколебала самата тя да го посвети в тайните на плътта. Умът на човека не може да обхване тази бездна на безнравствеността. И не бихме споменали този случай, ако задълженията на историка са по-различни от задълженията на моралиста. Ще опишем, значи, тази историческа подробност така, както е отбелязано от древните историци.
Тацит казва, че още когато Нерон бил малък, Агрипина го напивала с вино, след това го отнасяла в стаята си и го поставяла да легне до нея. И така, малко по малко се мъчела да стане негова любовница. Такива са били слуховете. Но Светоний привежда и доказателства.
Поради всички тези причини Агрипина почнала да заговорничи против сина си. Споразумяла се със снаха си Октавия и започнала да подучва Британик, истинския син на Клавдий, че той, а не Нерон, е законният наследник на трона. На туй отгоре успяла да привлече на своя страна и Палас, най-богатия и най-влиятелен съветник на Клавдий и на сина й, и от известно време — неин любовник.
Веднъж майката на Нерон и сестра на Калигула, хвърлила на сина си убийствен поглед и го заплашила, че ще вдигне народа срещу узурпатора на трона!
Нерон почнал да се страхува от майка си. Познавал я добре. Нищо не било за нея да го убие, да го отрови, както отровила мъжа си. И се заел да предвари злото или да се откаже от трона. Предпочел първото. Изгонил Палас от двореца — смъртна обида за Агрипина. А след това на едно семейно угощение сипал в яденето на Британик отрова от Локуста и по този начин рано го избавил от суетата на света.
Агрипина се опитала да използува убийството на Британик. Октавия, сестра му, по принуда се присъединила към омразната си свекърва. Консервативно настроените аристократи също така били на нейна страна. След това започнала да събира и да взема пари отвсякъде. Поискала да има свои телохранители. Всичко това било твърде подозрително. Нерон се тревожел най-много от опитите й да привлече към себе си офицерите на преторианците.
По-нататъшното й присъствие в двореца станало невъзможно. Ала Агрипина не била само звяр по душа, но и по воля. Не искала по никакъв начин да загуби влиянието си.
Междувременно любовта на Нерон към Акте почнала да отслабва. И тогава на сцената се появила една друга жена, аристократка, образована, умна и много красива — Попея, първата жена в групата на „неподражаемите“. По това време тя била омъжена за близкия му приятел Отон.
Нерон се влюбил в нея лудо, с целия плам на двадесетте си години. Хитрата и опитна в тези работи Попея му поставила условие — или ще изгониш майка си от двореца, или не те искам! Няма да се омъжа за теб!
Нерон се посъветвал с учителя си Сенека и с началника на преторианците си, едноръкия Бур. Тримата се съгласили, че Агрипина е станала много опасна и трябва да се махне оттук. Императорът не можел вече нито да яде, нито да спи, нито да пътува спокойно. Затова решил да убие тихо-кротко — а не с публичен съд — майка си, за да се отърве от нея. Наредил на своя адмирал Аницет да вземе Агрипина на един от своите кораби и да я поразходи из Неаполитанския залив уж за развлечение и там… да потопи кораба, да го прати на дъното заедно с императрицата майка.
Корабокрушението станало, но чудовищната Агрипина се спасила. Естествено, разбрала какво й скроили. И оттогава нататък станала още по-опасна. Нещата били стигнали дотам, че един от двамата трябвало да падне. Който първи свари, да изяде другия! И тъй Нерон изпратил Аницет начело на група убийци, във вилата на майка си със заповед да я ликвидират.
Щом ги видяла, Агрипина разбрала какво я очаква, грабнала ножа на един от убийците и го забила в гърдите си.
В същия миг един от офицерите я ударил с меча си по тила, а Аницет пронизал гърдите й със своя.
Когато пристигнала вестта за убийството на майка му, Нерон, любящият син, започнал цял да трепери. Сенека, който бил при него, го утешил:
— Ти извърши един акт на милост!