Офицерите от охраната му се приближили и също почнали да го уверяват, че ако той не я бил убил, тя щяла да го убие.
Сенека и Дион Касий разказват, че Нерон бързо се съвзел и пожелал да отиде да види с очите си трупа на майка си (Тацит не е съгласен с това твърдение). Когато влязъл в стаята и видял тялото на Агрипина сред локва кръв, императорът се изплашил и почувствувал, че губи съзнание. Поискал чаша вода. И когато дошъл на себе си, отвил голото тяло на майка си, погалил го и казал:
— Не бях обърнал досега внимание какво прекрасно тяло е имала! Гърдите й са великолепни!
След това поискал вино и се напил. И когато лятото минало и забравил… мъката си, преценил хладнокръвно положението и разбрал, че отсега нататък разполагал с абсолютна свобода в държавния и личния си живот, и тогава извикал:
— Най-сетне аз съм сам! Станах император благодарение на Аницет.
Продължаваме по-накратко списъка на другите жертви на младия император. След „брат“ си Британик и майка си Агрипина Нерон отровил леля си Домиция Лепида, сестра на баща му, която го отгледала като малък, когато Калигула, брат на майка му и на Домиция, изпратил на заточение Агрипина. И още преди старицата да издъхне, той обсебил цялото й огромно богатство. След това се развел с жена си Октавия по настояване на Попея и малко по-късно я убил. И тогава се оженил за прочутата с красотата, ума и силния си характер Попея Сабина, в която бил лудо влюбен и която го водела за носа и си играела с него като с играчка!
Убил Сула, мъж на Антония, дъщеря на Клавдий от първия му брак. Убил Рубилий Плавт, друг свой роднина, който се намирал в Мала Азия и който, според донесението на новия началник на преторианците Тигелиний, се мъчел да разбунтува малоазийските легиони. Той бил внук на император Тиберий и представлявал опасност само защото имал известни права върху трона.
А един ден убил и любимата си Попея, която била бременна, с един ритник в корема. Убил я в момент на нервна криза. След това много съжалявал и искрено оплакал жена си и особено нероденото дете — но било късно.
След убийството на Попея Нерон се оженил за трети път, за Статилия Месалина, която била омъжена и за да може да се ожени за нея, извършил най-простото нещо — убил мъжа й.
После убил Антония, сестра на Октавия, защото не искала да се подчини на желанията му. След като убил Попея, Нерон убил и сина й от първия й брак, Руфиний Криспин, а така също и млечния му брат Туск и други.
Било с отрова, било с нож, изтребил всичките си роднини. Най-простият му начин да се отървава от роднините и враговете си бил следният — в дома на набелязаната жертва изпращал отряд преторианци заедно с един лекар. Преторианците предавали на обречения заповедта на императора да се самоубие. А лекарят отивал за в случай, че жертвата отказвала да пие отрова или да си направи харакири. Тогава лекарят се заемал да пререже артериите й.
По този начин Нерон избил цял куп сенатори и всичките си стари благодетели и съветници, благодарение на чиято помощ успял да стане император и да се закрепи на трона.
Убил и учителя си Сенека, голям философ, хилозоист и стоик… лихвар! Разправят, че убил и другия си учител, от когото се учел на военно изкуство, Бур, началника на преторианците. Но Тацит не е съгласен с това твърдение. Убил и близкия си приятел, поета сатирик Петроний, когото в онова време наричали заради изтънчеността му и гръцката му култура — „арбитър на елегантността“. Избил също така и всички освободени роби на Клавдий, та в империята да не остане нито един влиятелен човек, който би могъл да му навреди!
Но така си мислел! Така си мислят всички тирани!
След като видяхме злодеянията на Нерон, време е да се запознаем и с безсрамията му.
Има една старогръцка поговорка, която казва: „Като умра аз, ако ще светът да изгори!“, или както се казва днес: „Като пукна аз, ако ще всичко да отиде по дяволите!“ Нерон преобърнал смисъла на тази поговорка: „Докато съм жив още, нека светът да изгори!“
И го сторил. Изгорил Рим през юли 64 година. Пожарът продължил шест дни и седем нощи. От четиринадесетте квартала на Рим десет изгорели. Все квартали, където живеело простолюдието — с тесни улички и дървени къщи. Светоний и Тацит твърдят, че пожарът бил подпален от самия император, за да изгради още по-красива столица. Те разправят, че мнозина от пострадалите видели с очите си как дворцови роби се промъквали със запалени борини и кълчища в бедняшките къщурки и ги подпалвали. Не е изключено обаче пожарът да е станал случайно. Защото пожарите в кварталите на простолюдието били най-обикновено нещо по онова време в Рим, както по-късно и в Цариград. И знаем, че имало хора, които се възползували от нещастието на народа — очаквали тези щастливи за тях случаи, за да изкупят парцелите на нищожни цени. Един такъв известен черноборсаджия бил Крас Богаташа. По този начин закупил за къшей хляб половината столица!