Все пак, дори и да не са прави древните историци, сиреч дори и да не е имал никаква вина за пожара, Нерон се показал не по-малко безсъвестен и безумен. Зрелището на столицата му, потънала сред безкрайното море от пламъци и дим, и писъците на жертвите така развълнували поетичната му душа, че императорът с лира в ръка се качил на сцената на дворцовия си театър и там коронованият самозван актьор почнал да пее и да оплаква опожаряването на столицата на света, като го сравнявал с опожаряването на Троя. Ако тази елегия е била предварително готова, а не импровизирана в момента, то тогава наистина той е бил подпалвачът!
Това му безсъвестно отношение предизвикало гняв и омраза към него сред народа. Нерон разбрал това. И за да отхвърли всякаква отговорност от себе си, взел, че я стоварил на гърба на други. По онова време в Рим имало хиляди християни. Много слухове се носели за тях. Хората, които не знаели за какво се касае, мислели, че християните се събирали в пусти местности и в катакомби и там се отдавали тайно на оргии и кръвосмешения, а също така, че колели малки деца и ги ядели!
И тъй, именно срещу невинните християни, които обществото считало за способни на най-невероятни злодеяния, Нерон насочил народния гняв. Той станал причина да избухне първото и толкова ужасно гонение срещу християните. Но за това гонение ще поговорим по-нататък.
Досега видяхме Нерон самозван актьор, разсипник и жесток убиец. Сега ще навлезем и в личния му живот. Ще го видим като една от най-безнравствените личности на императорския Рим, на онзи Рим, който бил вече загубил политическите си свободи от републиканската си ера.
Нерон не поставял никакви спирачки на своите желания и инстинкти. Чувствен, похотлив и безсъвестен, той обезчестявал всяка жена, която му се харесвала и осквернявал дори свещеното и неприкосновено убежище на целомъдрието — храма на весталките, както вече споменахме. „Оженил“ се официално и с голямо великолепие за евнуха Спор. Облякъл го като „Августа“ и го разкарвал на носилка из римските площади. Взел го със себе си и обикалял с него из градовете на Елада, когато отишъл в страната на олимпийските игри, за да покаже способностите си.
Но същевременно се „омъжил“ за освободения роб Дорифор. Обикновени неща! Цезар на времето се омъжил за царя на Витиния Никодим, а пък Калигула се обличал като… Афродита!
Но ето нещо, което било необикновено: когато се устройвали борби със зверове, Нерон се обличал в зверска кожа и скачал в арената на амфитеатъра, нахвърлял се върху вързаните на колове млади християни и християнки и ги „разкъсвал“, сиреч изнасилвал ги. Невъзможно е да продължим описанието на тези безобразия, за които разказва Светоний, а по-късно и Ренан в своя „Антихрист“. Ще споменем само неопределено, че и самият Нерон надавал писъци на „озлочестена девица“ посред арената, пред очите на многохилядната тълпа зрители!
Всички тези непристойни неща не правели чак такова голямо впечатление в ония времена! Както казва един историк, те били „пороци на епохата“!
Така че общественото мнение по онова време не се шокирало много-много от „чудатостите“ на Нерон. Авангардът на доброто общество, „модерните“, „неподражаемите“, а покрай тях и доста поквареният народ, се гордеели с императора си, че вършел всичко това, без да се прикрива, и най-вече, че пръскал несметни суми за свое удоволствие и за забавленията на тълпата.
Не приемали всичко това само остатъците от старата аристокрация, също така лицемери, но защитници на скромността „тип“ Август и Агрипина. Те били неспособни да следват „прогреса“, тоест да хвърлят маската на несъществуващата нравственост.
Ала въпросът съвсем не бил нравствен. Моралът бил претекст. Целта била политическа. Искали техен човек да вземе абсолютната власт. А Нерон, който знаел, че заговорничат срещу него, разреждал колкото се може повече редиците им, като им вземал главите и богатствата.
Народът искал „хляб и зрелища“ и „Царят-Слънце“ му ги давал. Безкрайни празненства, зрелища, хляб и вино безплатно. За безделната римска тълпа епохата на Нерон била „щастлива“ епоха. Народът бил доволен, че му дават пари, че пиянствува; и се любувал на императора си, на празненствата и борбите — на актьора, певеца, пехливанина, водача на колесница и „звяра“ на арената.
Но полека-лека срещу императора се повела война със слухове и анонимни епиграми на латински и гръцки език. Тези епиграми подронвали авторитета му и му копаели гроба. Ето някои от тях: „Трима души са убили майка си — Орест, Алкмеон и Нерон.“, „Нерон е достоен потомък на Еней. Еней отнесъл (спасил) баща си, а Нерон отнесъл (убил) майка си.“ И Светоний отбелязва: „След като хората търпели цели четиринадесет години това чудовище, накрая му дали заслуженото.“