Но не от хората получил Нерон заслуженото. Получил си го от други чудовища! Какъвто комедиант си бил във всичко — в разсъжденията си, в думите си, в обноските си и в управлението на държавата — такъв се показал и в смъртта си. И както всички злодеи и тирани, които не зачитат живота на другите, са в основата си страхливи, така и Нерон проявил голямо малодушие при смъртта си.
Ала кои са тези „хора“, които след като са търпели цели четиринадесет години това чудовище, накрая му дали заслуженото? Първо, това били старите аристократи и богаташите, които се боели, че днес-утре ще им вземе и главата, и имуществото; после това били народите от провинциите, оголели от непосилните данъци, с които Нерон ги обложил, за да изгради отново опожарената си столица; най-сетне това били различни недоволни военачалници, които само чакали удобния момент да се нахвърлят върху „чудовището“, да го ликвидират, за да заграбят на свой ред трона.
Когато Нерон се завърнал от Гърция в Рим, мъкнейки със себе си 1808 венеца, спечелени при различни негови „победи“, народът и Сенатът приветствували „майстора“ с възгласите:
— Да живее олимпийският, питийският, немейският и истмийският победител! Да живее Нерон — бог Аполон! Да живее нашият единствен национален герой от сътворението на света и от основаването на Рим насам!
Но тези приветствени викове на един раболепен Сенат и на една безделна тълпа не можели да имат трайно бъдеще.
Нерон се завърнал от Гърция през февруари 68 година. В началото на март въстанал Юлий Виндекс, управител на Лионска Галия. По същото време въстанал и управителят на Лузитания (Португалия) — Отон. И двамата провъзгласили за император стария Луций Сулпиций Галба, управител на Тараконска Иберия — централна Испания.
Управителят на Африка, Клавдий Мацер, се споразумял с двамата бунтовници и преустановил изпращането на жито в Рим. И когато нямало вече „хляб“, римската тълпа забравила всичко и се надигнала срещу Нерон.
И накрая станало най-ужасното и най-определящото от всичко — началникът на преторианците, сиреч на императорската гвардия, признал за император Галба. И тогава на Нерон не му оставало нищо друго освен да бяга, за да се спаси.
Светоний разправя, че когато получил първите известия за въстанията в Галия и Испания, Нерон бил обзет от такава ярост и желание за отмъщение, че решил — това му било в нрава! — да извърши страшни злодеяния. Искал да повика в Рим всички управители на провинции и всички военачалници, за да ги изколи! Искал да изколи всички гали, които се намирали в Рим, за да ги накаже затова, че сънародниците им въстанали. После поискал да разреши на легионите, които се намирали в провинциите, да ограбят, да опожарят и да опустошат всичко. След това поискал да отрови целия Сенат, да подпали отново Рим и докато градът гори, да пусне всички диви зверове от амфитеатъра, та по този начин да попречи на хората да се спасят от пламъците.
Но после, след като първият пристъп на ярост преминал, решил да предприеме поход срещу въстаниците. И почнал да се готви за това. Но как се готвел? Така както и за „похода“ си в Гърция, когато победил във всички състезания като певец, борец, водач на колесница. Най-напред събрал много… музикални инструменти! След това взел всичките си наложници, отрязал им косите, въоръжил ги със секири и щитове и ги направил… амазонки!
Но събитията се развивали по-бързо от налудничавите планове на императора. И колкото повече въстаниците наближавали и числото на разбунтувалите се военачалници нараствало, толкова повече Нерон се обърквал.
Първоначално естествено погледнал твърде несериозно на нещата. Не обръщал голямо внимание на лошите известия. Не вземал решителни мерки да потуши още в зародиш въстанието. Продължавал да свири на китара и да пее.
Ала когато царедворците му предали предпазливо, че бунтовникът Виндекс го нарекъл „жалък певец“, Нерон се засегнал много. И запитал сърдито околните:
— Познавате ли някой по-добър певец от мен?
— Няма такъв! — отвърнали всички.
Писал на Сената да вземе необходимите мерки, за да се посрещнат събитията. И се оправдал пред „отците“, че не отивал лично при тях да разисква по този въпрос, защото бил… пресипнал.